
Първоначално написано от
anito.sl
не мисля, че трябва да премълчаваш всички това, което изпитваш. кажи на него същото, което пишеш сега тук. понякога "утре" се оказва прекалено късно, понякога "утре" може би няма да съществува. накарай го забрави за всичко! нека за него съществува единствено "днес и сега"! разчувствай го, целуни го и го попитай дали нищо не е усетил след тази целувка?!
някъде бях чула нещо много интересно: от изгубената любов остава само болка и самота - ограбена душа, разбито сърце и въпросът "защо?", но по-добре да я изгубиш отколкото никога да не си я срещал...