Стоя сама, прегърнала играчката, която ти ми подари.Това ли бях за теб? Играчка, която да използваш, а после да захвърлиш?

Не се обръщай, не се връщай да кажеш "съжалявам",
защото това няма да ми помогне.
Не се опитвай да поправиш непоправимото,
не се опитвай на възвърнеш пламъка в очите ми,
защото той угасна още тогава, когато ти започна да се отдалечаваш малко по малко.

Стоя сама, мислейки за теб и хубавите моменти, прекарани заедно.
Искам да вярвам, че това е сън, но знам, че не спя.Знам, че всичко това е реалност, жестока реалност

Стоя сама, проумявайки колко болка си ми причинил.
Осъзнавам, че сърцето ми отдавна е спряло да бие, разкъсано на хиляди парчета.
Сега и душата ми си отива в ъгъла на тази тъмна стая, където лежи безжизненото ми тяло, разкъсано отвътре от болката, която ти ми причини.

Не се обръщай, не се връщай да кажеш "съжалявам",
защото това няма да ми помогне.
Не се опитвай да поправиш непоправимото,
не се опитвай на възвърнеш пламъка в очите ми,
защото той угасна още тогава, когато ти започна да се отдалечаваш малко по малко.
Вече е късно!

Изкажете си мнението, като се обосновете..Ще се радвам да кажете къде може да се преработи, кое точно не ви харесва и т.н. :P