- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- Първият ми стих...
Вървя...
Вървя след реката разплакана,
минавам през живота насън,
а душата ми стене,
нещо в мене кипи
гняв,
болка,
сълзи....
Вървя по друмища незнайни,
следвам тъмната снага,
но тя не бърза, водите си влачи
по скръбния път към смъртта.
Но аз продължавам, не спирам
вървя през живота сама
през градове, села и безкрайни поля
и търся надеждата по света,
но не откривам светлина.
Крача бавно, а стъпките отекват,
взирам се в речните тъмни води,
а там ме гледат през черни воали
хиляди зловещи, тъжни очи...
Вървя, вървя през града
и срещам хиляди хора,
а търся човеци, търся любов,
чакам я да се роди от пепелта.
Но не намирам, а срещам хиляди хора,
скрити зад маски черни и грозни,
неумело съшити от дявол жесток.
Вървя след реката разплакана,
усещам как хиляди погледи пронизват душата ми млада,
И чувам смях весел,
Но чувствам как полъхва студ...и боли,
Виждам усмивки,
А чувствам злоба,
завист и
мъст
задушавам се.
Спирам... да вървя.
В най-тъмната нощ стоя,
а надеждата умира болезнено,
жестоко и
бавно...И чакам смъртта.
Но сякаш сърцето ми трепна
а душата ми озари радостта
очи не отварям, страх ме е,
Нима това беше? Умирам, напускам света?
Но изправям се, съзирам момче и момиче
ръка за ръка,
през тяхната радост и болка
променят света.
Сякаш две съдби в една, но не вярвам,
нима това е любовта?
Захвърлили черните маски
Приемат те свойта съдба
И с искрени чувства и мисли
Намират покоя сега.
И ставам отново, вървя подир тях,
издига се в полет мисълта ми кристална...
А хората под грозните маски ни гледат
с поглед на мъка безкрайна.
Дори в най-тъмната нощ,
най-сетне разбирам,
ние носим в душата си изгрева.
Ето съмва се,
светлината обрича тъмата на смърт,
и прониква топлината навсякъде,
стопля сърцата сковани от студ.
И ето плават вече в реката кехлибарена,
хиляди, хиляди черните маски,
носят се,
потъват
изчезват.
И вълните щастливи и волни
Отнасят фалша, тъмата и злото,
За да тръгнем заедно към новия ден,
За да започва живота отново и отново...
Много разчитам на вашето мнение, стихотворението не е професионално, така че приемам и критики.
Браво като за 1-ви път е добре
Да караш хората да се усмихват чрез твоята усмивка те прави мн щастлив!Да накараш хората да са щастливи заради твоето присаствие те прави специaлен за тях!А да оцениш всичко това и да го запазиш толкова красиво ти трябва чисто сърце!А твоето какво е?
Мен мн ме кефи,смислено е като цяло и критики нямам.Продьлжавай в сьщия дух и ще правиш още по-добри и по-добри!
Всичко започва и свьршва с теб
ужасно много те обичам.
Не би останало нищо от мен
без теб ако сьм някой ден!!!
Mnogo mi haresa dosta zadalbo4eno i smisleno e spored men
мн е хубаво =D>
˙·٠•ИгРай Си С жИвОтА, За Да Не МоЖе ТоЙ Да Си ИгРаЕ с ТеБ!!!•٠·˙
имаш някакъв талант може да го развиеш....
.........ЦСКА........
mnogo xybavo stixotvorenie no ima nqkoi ne6ta koi trabva da se do ina4e e straxotno
лелелелелеле наистина е супер яко0о много добър подбор на думи хах дано да има повече хора като тебе иначе сме загубени ))) браво
Хубаво е
хареса ми, браво
продължавай да пишеш..
Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства.
Само времето доказва силата на Любовта.
много е хубаво.лично на мен много ми харесва.
wow! Ama ti si mojela i da pi6e6, mn e qko , da moje6e da e taka i v istinskiq jivot, horata da ne zlobeqt samo(primer za horskata zloba e toq forum ) ama karai 6sa upraim nqkoi den, mn mi haresaha stihovete ti, prodaljavai se taka
olalaaaaaaaaaaaaa
Боже,страхотно е!!!Само това мога да кажа
Имаш талант - развий го!!!Пишеш супер хубаво и е много смислено много ми хареса =D> Браво!!!
Неподходящ размер на снимка в подпис!