Първо си кисна в нас, слушам музика, гледам телевизия, което скоро ме побърква /ти май си на тоя стадий, стигнал си до побъркването/. След това си казвам "абе те ся данеби да се косят за мен и да си развалят настроението, както аз, аааааааай СИКТИР"... следват още няколко не много цензурни мисли, озлобявам се едно хубаво и си вирвам носа, казвам си и без тях мога, аз да не съм нещо по-малко от тях! След това си преровям указателя на ДСМ-а, намирам някой стар познайник, с който ще ми е приятно да се видя и отиам на кафе. От там нещата обикновено си тръгват както трябва... Пробвай го тоя метод, нищо не губиш