Няма да го нарека проблем,защото...не е реален проблем
Аз съм на 15.Имам приятел...Обичам го.Той е на 20.Имаме...Баах,идеалната връзка...Обичаме се,смеем се заедно,щастливи сме,ебаси,едва ли не сме идеални един за друг,имаме общи приятели,имаме страшно много общо,една прекрасна връзка...
И това,което ме прави нещастна напоследък...И се сдухвам много от него е...Че в думите "За любовта няма възрастови граници" не намирам истина...Наглед връзката ни е идеална.Обаче възрастовата граница налага доста ограничения..Това,което чуствам аз сега,това за което мечтая и се вълнувам от него...той е минал през него- вълнуват го съвсем различни неща..
Аз искам да се запознавам с нови хора,да имам нови връзки.кратки и изпълнени с емоция,да имам свобода,да опознавам нови хора-характери и личности...И дааа,добре-казано честно- да правя секс с нови хора,да не завися от никого...И когато отидем на концерт,фест или парти ходим заедно...А там срещам прекрасни непознати,които просто искам да опозная,да станат част от живота ми,да науча нови и нови неща...Но не мога...Заради тази връзка
Да мога да отида където поискам с непознати момчета например,да мога (дори да е просто кратък флирт) да имам такива флиртове с хора,които харесвам...Защото просто не съм го изпитвала.А той иска дълга,сериозна и честна връзка
Хвърлих се в сериозната връзка и го заобичах.А съм като вързана.Колкото и да го обичам.Ходим от 4 месеца..И сигурно ще продължи още доста...Много го обичам,но се чудя,мамка му,нямаше ли начин да го срещна след 5 години?!Надявам се да разбирате какво ми е...И да ми помогнете..Не мога да спя..Защото дори насън се въртя между въпроси "Да го зарежа ли в името на емоциите и изживяванията" и "Имам ли време за тези неща,ако сега остана с него сега" Не пропилявам ли времето си...Няма ли да се омъжа след 10 години и тогава да е времето за сериозни връзки и един-единствен приятел...Искам да порастна сама,да си създам сама идеали и мислене,но не мога да го оставя- боли ме като си помисля,колко криво ще ми стане-защото той не е виновен за нищо- Да го зарежа само заради глупави тревоги и желания...
Благодаря ви,че прочетохте всичко това.Много ми е тежко!Не очаквам философски размисли...Просто думи,които да ме успокоят...Благодаря ви!Наистина не знам как да се чуствам и какво да мисля..