Реших след като не става иначе да потърся съвет, защото вече съм ...много, ама много отчаян.

Става дума за следното.

На 18 години съм и съм супер самотен.Не мога да кажа, че съм най-готиното момче, но не мисля и че съм чак грозен...

За последно си имах приятелка преди няколко месеца и откакто се разделихме с нея съм имал само един много кратък флирт с една приятелка и то и двамата знаехме, че няма да е нещо сериозно.Просто се забавлявахме, когато се видим.

Дали отношението ми е неправилно.Не знам, но не споделям мнението, а и поведението на повечето момчета.Опитвам се да се държа максимално добре с момичетата.Гледам да им дам разбиране, любов, разбирайте всичко - просто не бих могъл да се държа с тях както повечето - като парцал, единствено с цел да поддържам интереса.В следствие на това сякаш съм урочасан да съм сам...

И не на последно място - чувствам се ужасно заради едно момиче.Запознахме се миналото лято и бързо се сприятелихме.Винаги съм я харесвал, защото освен, че е красива - супер добре се разбираме.Преди време(1-2 месеца) започнах да усещам, че изпитвам и нещо повече към нея от приятелство(макар да сме от различни градове) и и го показвах.Тя не беше безразлична - отвръщаше, шегуваше се, общо взето показваше интерес, макар и не огромен.
Тя за съжаление, често бива наранена.По една или друга причина - не знам защо се получава така.Винаги, абсолютно винаги съм бил до нея, стигало се е дотам да се караме в опитите ми да я успокоя и да помогна.Случвало се е да плаче, докато говорим.Знам, че изпитвам нещо много силно към нея и че не искам да страда.Преди седмица две се скарахме за пореден път и може би всички шансове да сме заедно рухнаха тотално.Не знам дали искам да се получи - знам, че ми е болно, когато се сетя за нея.Иска ми се да я докосна, да я целуна...да я усетя до себе си.В същото време сега тя е много много влюбена в друго момче и колкото и да ме боли - насърчавам я.Дали тя няма смелост или нещо друго, но като че ли не иска да рискува.А аз я карам.Знам, че това ме отдалечава от нея, но искам да я видя безумно щастлива.

Кажете ми какво да направя - от една страна ми е много самотно и наистина ми се иска да имам приятелка - човек, с когото да не сме просто 2ма, които се целуват, а да се разбираме и да си помагаме.Така разбирам аз поне една връзка - двама, които изпитват нещо един към друг и човека до тях е по важен от останалите.

От друга - боли ме, когато се сещам за това момиче, но би ме боляло повече ако изгубя и приятелството си с нея(нещо, което може би е на път да стане).