Оф, наистина са ужасни, с времето се научих вече да не си излизам от кожата като ми подметнат нещо от 20 метра някви нещастни, дърти /че доста често и млади/, загурели боклуци... за тях няма нужда да говорим.
Но се сещам как веднъж... май бях 7-ми клас, прибирам се от училище, а по пътя към къщи, след като сляза на спирката трябва да мина през една автогара. А то беше вече тъмно, късно, нямаше гръмнат човек. И вървя си аз, мисля си за простотиите из даскало и нещеш ли някъв ми излиза насреща препречи ми пътя и ме блъсна, ама за секунди. Даже нищо не ми каза! Натика ме между реисовете и ме опря на единия. Почна да ме обарва и АДСКИ се панирах. Преди не вярвах, че от паника можеш да забравиш, ама НИЩИЧКО не помня, нито лицето, нито бял ли беше, мангал ли беше, идея нямам. Не знам какво съм направила, там удрях го нещо /за щастие по това време тренирах усилено бойни изкуства/... та следващото нещо, което си спомням беше как тичам към нас, ама краката ще си счупя! Прибрах се и директно в мойта стая. На никого не казах! Ужасно беше! След това поне година не минавах през тая гара!!!