дае, точно същото си помислих .....^
как ше седя аз и някъф ще ме обарва...и аз ше продължавам да си седя?!?даже главата не ми го побира...най-малкото един ритник в топките и газ накъдето ми видят очите...
наскоро с една приятелка седяхме на точно на центъра, на 50 метра от площада на един паметник...и някакъв клошар се беше скрил в храстите и онанираше...смазах се от смях, ама като тръгна към нас набързо се изнесохме... сега още понякога го виждам тоя и ми иде да се издрайфам...
а пък като малка(7-8 год.)с едни приятелки се разхождахме из някфи горички....и то е като пътечка и ние вървим една след друга и аз най-отпред...и изскача някакъв мъж пред нас(не помня вече, май не беше много стар) и си сваля гащите и почва да си развява оная работа буквално пред очите ми...мисля, че тогава съм подобрила световния рекорд по бягане с препятствия...