Със полъха на вятъра,
отново връщам се при теб,
мечтите ми отвял е той на някъде,
в сърцето ми топи се късче лед.

Пак лутам се сред спомени,
разравям пак жарта
и въглените тлеят
в изпепелената душа.

Неволно чувам пак гласа ти,
разкъсващ всяка нощ съня ми.
Но ти не вярваш вече в мен,
На други чувства днес си в плен.

Минутите летят и гонят се в безкрая
и всяка носи спомена за теб
и всяка връща ме към рая.

Боли, когато мисля,
Боли, когато чувствам,
боли, ме да обичам
Умирам с това велико чувство.

Далеч са вече дните ни красиви!
Далеч си ти ! Обичам те! Прости ми!