Аз имах сърце,
но ти го разби!
Аз имах мечти,
но ти ги превзе!
Аз имах мисли,
но ти ги отне!
Знай, че те обичам
и не ще те забравя,
дори да се заричам
от утре да те изоставя!
Понякога си казвам:
"Срещнах те случайно",
но дали е така?
В живота няма
случайни неща!
Защо не си до мен?
Защо повтарям твойто име?
Защото вече съм във плен,
ела и намери ме!
Обичам те безкрайно
и малките неща
следи оставят трайно
в моята душа!
За тебе мисля непрестанно
и твоят образ е пред мен,
усмихнато и лъчезарно
лицето ти е ден след ден!
Дори да си далеч от мен
и глупак да те наричам,
ще бъда наранен,
но винаги ще те обичам!!!


P.S. Това стихотворение е посветено на едно момче, което така и не ме погледна! Дори и да го виждам с друга още го обичам безкрайно много! Благодаря на всички които са го прочели и моля ви дайте си мнението!