Замислям се..

имам и аз 'само' приятелка от повече от 10 години, но.. при положение, че е извънредно красива и готина, просто на моменти се обажда мъжката природа и.. едвам се сдържам.

Тя сигурно ме имаше до скоро за неин 'брат' ... но взе, че пък при нея се обади женската природа и.. една вечер направихме неща, които не се правят от 'братче и сестриче'.. /не уточнявам точно какви, но бяха такива/ и какво стана..

.. ми нищо не стана, пак сме си приятелчета, все едно нищо по-различно не е било. От което следва извод:

Каква е границата м/у доброто приятелство и любовна връзка? Ми ние си се целуваме като се видим по бузката, ходим си ръка за ръка или гушнати в известен период от времето, което прекарваме заедно, доверяваме си неща, които и гаджетата не си доверяват... само дето единия секс не правим и не се виждаме точно ежедневно - но пък така не си омръзваме.

Да, онази вечер не правихме секс, но ОПРЕДЕЛЕНО правихме бая... други работи .. и въпреки всичко си останахме приятели - щото тя с годините имаше много гаджета, но само един истински приятел в мое лице.

Тъй че... какво да ви кажа.. шантава е работата.. Границата е важната, границата.. и да бяхме правили секс, пак щяхме да сме на същите начала. Просто всичко е гъвкаво и зависи от характера на момчето и момичето.. Примерно тя можеше много силно да се влюби в мен и да започне да ме моли да се съберем, да бъдеме 'повече от приятели', същото можеше да се случи и от моя страна.. но не го направихме, щото сме големи хора и знаем, че въпреки повика на хормоните, приятелството е много по-стабилна основа на взаимоотношения между хората, отколкото любовната връзка.

Та.. за пореден път казвам - всичко е строго индивидуално