От доста време не е имало толкова дълга и подробна изповед тук... радвам се, че си решила да го споделиш пред тази широка аудитория, макар и анонимно. Сигурен съм, че цялото това писане не е било напразно, знам, че ти е олекнало, дори само мъничко
Какво мога да ти кажа.... живота доста пъти ни поставя пред такива изпитания, на волята, на сърцето, на цялото съзнание. Може би за да ни научи на това, което следва... Бъди силна, все така открита и винаги си пази по една усмивка в задния джоб, в случай че ти потрябва Наистина такива момчета са голяма рядкост, едва ли не "такова животно нема", но погледни от хубавата страна - бъди радостна че си се допряла до такова щастие, бъди радостна, че осъзнаваш че си нещо повече, малко по-добра от онази, която ти го е отнела... Нищо не остава ненаказано...
Не намразвай момчето... не се знае кога пътищата ви пак ще се пресекат... Избягвай това чувство - омразата, вярно доста хора си я просят, но не това е начина... не си струва да си мориш нервните клетки,ще ти трябват занапред. А и времето лекува всичко, няма нещо, което да не може да се превъзмогне. Мога да го кажа от личен опит, защото доста хора са оставили трайна следа в съзнанието и сърцето ми и доста често са отказвали да бъдат изкоренени от там. Воля му е майката и увереност, която просто някой трябва да ти вдъхне. Дано ако от никой друг, тук я получиш... Айде усмивка