Като гледам тук е прекрасно място човек да си излее цялата мъка и любовно разочарование без да ангажира и натоварва непременно някой с проблемите си. За мен нещата стоят по следния начин - късмет в любовта опрределено ми е липсвал винаги. Първото ми по-сериозно увлечение беше в края на 8 клас и това на пръв поглед чисто физическо привличане се превърна в най-дълбокото влюбване което би могло да има на такава възраст. Година и половина бях толкова дълбоко влюбена и заслепена в момче от моя клас което в последствие стана един от най-добрите ми приятели. Както и да е не признах чувствата си - чувства толкова дълбоки че в един момен ме докараха до най-коварното в тази възраст ужасна депресия. Месеци в които не виждах светлината в които не знаех защо живея. Прекрасно ме разбират голяма част от вас знам. това е защото любовта може до такава степен да те направи щастлив но в другите случаи тя се оказва най-жестокото и болезнено чувство- сам се затваряш в един омагьосан кръг от който не можеш да излезеш. Сълзите ти не спират живееш ден за ден без ясна цел и без сили да се бориш. Забравяш приятелите си и тези които те обичат. Не можеш да видиш че всъщност светът не е толкова тъжен и че има незабравими хора но не и незаменими. В един момент при голям късмет и подкрепа излизаш от този тунел както стана и с мен. Година и полвина след това първоначално детско влюбване аз сякаш си отворих очите и започнах да живея и да се забавлявам. Живеех за мига. Захващах се с несериозни и обречени връзки само и само да усетя тръпката за момента. И точно когато си мислех че трябва голямо търсене на човека който да се превърне в твоя полвинка, в светлината на живота ти и че не може да ти падне едва ли не от небето - това се случи. И именно в чата мястото където е почти невъзможно да се появи истински човек а не поредния позьор се появи ТОЙ. Приятел на едни мои приятели...на други мои приятели...толкова общи неща..общи интереси---общи вкусове..нооо за мен просто приятел. Явно тази предишна любов не беше в главата ми - но все още в сърцето ми. Както и да е стигна се до една изненадваща целувка в дискотеката която така ме стресна и притесни че просто си тръгнах..без обяснение без една дума от моя страна. Последва месец в който всичко беше уж спокойно и след това се стигна до момента в който аз се почувствах готова да бъда с това прекрасно момче. Не заради друго а затова че тази ужасна "голяма любов" беше добър приятел с това момче. Имахме една кратка но вълшебна връзка. Месец и полвина който обаче за мен беше мъчение- радвах се че съм с този човек защото беше прекрасен във всяко едно отношение което ние момичетата желаем..вълшебните очи прекрасната усмивка една много лядка красота и от друга страна невероятно умен чувствителен съобразителен възпитан..като се добави това че е футболист и едно от най-желаните момчета в града и можете да си създадете представа за какъв мечтан образ става дума. Ноо сърцето ми си знаеше неговото а и безкрайните опити да бъдем разделени чрез анонимни смс-и и подобни лицемерни праяви накрая успяха. Приключи тази връзка и на мен сякаш ми олекна. Дори след месец когато го виждах с друга нищо не трепваше в мен. Докато в един момент всичко се преобърна и за не знам кой път се потвърд итвърдението че оценяваш стойността на един човек когато го загубиш. Разбрах че съм била щастлива а не съм разбрала. Той беше с нея но нейната ревност беше и продължава да бъде адки болезнена. тя проучваше всичко за мен стремеше се да бъде моя приятелка за да се застрахова от евентуални мои опити да си го върна..казваше ми че го заслужавам помече че се чувства зле заради мен...а от страни беше видимо колко трудно вървеше връзката им - постоянни скандали от нейна страна тъй като той е уникално добър и миличък и никога не би повишил тон...така се мъчи около полвин година когато се разделиха. Трудно мога да ви опиша радосттоа си защото след тези месеци в които животът ми отново беше ад сега имах шанса да създам една красива връзка защото бях осъзнала какво и колко значи той за мен. Разбирах го повече от колкото някой би могъл. Бях готова да дам всичко за него- всичко. Но пак се връщам при късмета- излязохме на рождения ми ден. Той се появи с едно прекрасно цвете и с много мило пожелание- най-прекрасният подарък. Но всичко спря до тук. Мислех си че още много малко ни трябва за да възстановим вълшебната връзка...но бившата не преставаше да го преследва. след като той ми беше казал колко ужасна е тя и как го маниполира неговата слабохарактерност позволи да се съберат. каза ми....прецаках се. но какво от това си мисля аз като си и нея. И сега всичко е така. Те са заедно отново в една измъчена връзка н от всички най много страдам аз. не просто защото той не е с мен а защот под общото влияние този човек стана един от "масата". Пропилява живота си и бавно затъва и няма кой да му даде сили и стимул да се бори за да постигне това към което цял живот се е стремял и до което е толкова близо. Явно любовта на "ревнивата" стига до там че да се радва че го е спечелила тя а не аз и не разбира същността че да обичаш значи да жертваш себе си и щастието си за щастието на другия. Сега дори не можем да сме и приятели както преди. Мъча се да го намразя защото да го забравя е невъзможно. А погледна ли в очите му видя ли усмивката......

Благодаря предварително на всеки който вникне в моята история и наистина мога да ви кажа че олеква до някаква степен когато споделиш. ако някой има интерес към моята история или иска да сподели своя опит нека каже.