My tragical story...

[Анонимен форумец]

Бих искал да ви разкажа моята история, знам че едва ли нещо ще се промени и малко ще са хората, които ще прочетат всичко, което ще напиша и ще отговорят адекватно, но се надявам поне на мен да ми стане по-леко... поне малко по-леко, колкото и да е невъзможно в момента... Писанията ги пиша на фона на Hammerfall - Always Will Be & Hammerfall - Dream Come True, което май още повече затормозява "изповедта"
Всичко започна преди четири години, бях тъпо пуберче тогава, обаче като я видях нещо ми се преобърна в корема, зави ми се свят и разбрах, че изглежда ще е тя... Тогава все още бях подвластен на компютърните игри, но понеже нямаш все още компютър вкъщи и играех в една зала.Един ден я видях там, може би беше 1 или 2 месеца след като я видях за първи път, обаче тогава нищо не бях направил по-въпроса.Реших да опитам някой и друг трик и чрез изпускане на стотинки (помня го, сякаш беше вчера) успях да мярна никнейм-а в известната и досега мИРК-а.Следващите месеци я опознавах само виртуално, разбрах, че е с година по-голяма от мен, също и че имаме еднакви мнения по доста въпроси, а и се допълвахме.
Скоро бях поканен на рожден ден на едно момиче, което беше от стария ми випуск, но сега щеше да е от моя клас.... Рожденния ден започна в дискотеката, там я видях отново, оказа се, че са много добри приятелки с моята бъдеща съученичка.Беше толкова божествено красива, поне в моите очи, а и бях започнал да я опознавам душевно и така тя се изскачи още по-нависоко в мечтите ми и остана там на върха и до ден днешен.
Разказах й кой съм аз в дискотеката и тя много се изкефи, а аз се бях спекъл, притесняваше ме (а и още ме) външния ми вид - пълен съм и това ми създава някои комплекси, макар че вече се справям по някакъв начин и се опитвам масата, която да я имам да я правя в мускули.Нея обаче това, че изглеждам така въобще не я вълнуваше.Говорихме си, дори се снимахме и тогава им открадна ума и сърцето... Годините минаваха, аз не спирах да я опознавам и да осъзнавам още повече колко много си допадаме.Тя е различна, различна от всички, облича се различно, говори различно, мисли различно, точно като мен и това ме влудяваше.
Сериозните проблеми започнаха преди половин година.За първи път я видях с момче, гаджето й, спряхме се, поговорихме, но само един поглед към очите му ми беше достатъчен, гледаше все едно казва "Надменен съм, защото тя е с мен", а може би просто така ми се е сторило, бях обзет от ярост.Първия срещнат тогава стълб го изяде, от тази половин година поне 20 пъти съм си посинявал ръката вследствие удари по някакъв предмет, на който да си изкарам яростта.
Много добър мой приятел имаше рожден ден, няколко месеца след случката.Голяма компания, много алкохол, знаете как е.Тя се появи също, седна до нас, поговорихме си и тогава отново дойде той.Бях смесил яко бира и водка, но благодарение на тримата, които ме удържаха не направих глупостта, която сигурно щях да извърша.Можех да го смачкам от бой, да го изтрия от лицето на Земята с ръцете, които толкова често бях наранявал заради нея, но после осъзнах, че е по-добре, че бях спрян...
Оттогава я виждам всеки ден, но.... незнам.Всеки ми говори по два начина, почти идентични - "Кажи й всичко и изчакай да видиш какво ще стане", но е трудно, мамка му, трудно е... Всичко свързвам с нея, винаги мисля за нея, като че ли някакво древно проклятие ме е застигнало и ме е обрекло на доживотно страдание...
Излизах с момичета, имах гаджета, дори на няколко пъти почти се стигаше до секс, но аз се отдръпвах и те ме мислеха за луд(гаджетата ми), приятелите също - "Ти си луд, как ще й откажеш"
До болка разбрах какво значат думите - болка, депресия, безизходица...
Незнам дали тя го осъзнава, опитвал съм се да й го намеквам, но като че ли има здраво залепена лепенка на устата ми, когато се опитам да й го призная....
Мечтите ми са като едно голямо кръстовище, но накъдето и да потегля - пътят винаги свършва при нея....
Благодаря, че прочетохте всичко това и натоварихте и себе си с историята ми....

[NaDeTy`bE]

Mom4e ... ;} az sy6to se boreh godina i polovina .. sy6to go vijdah s momi4e ... znam kakvo izpitvash .. izpitvala sym go i az .. no prosto nakraq ne izdyrjah otidoh i mu kazah OLEKNA MI naistina .. a i sega sme zaedno ve4e .. prez cqloto vreme me e haresval mnogo .... i taka .. NE IZPUSKAI MIGYT po dobre i kaji .. nqma kakvo da gubish .. SMELO !

[Axxxel]

Човек...всички тук знаем колко е трудно...всички сме го преживели...нали за това сме тук...но важното за теб е да се опиташ да и кажеш...4 години....моите са по-малко...3.Но разликата не е много.губиш ценно време...ако и кажеш всичко и тя го приеме добре, а може и да се съберете, което ще е много красиво...ще съжаляваш за четирите изпуснати години, защото си можел да имаш това още тогава.Ако и кажеш сега, а тя не те разбере...пак ще съжаляваш, че не си и казал по-рано...защото сега нямаше да те боли толкова.Не чакай да минат още 4 години.Сподели и чувствата си...трудно ще е...знам...но не го ли направиш само влошаваш положението, в което си...Успех...дано те разбере...и дано се съберете заедно...

[MUDVAYNE]

аз пиша на фона на Мъдвеин , и аз сам изпитвал нещо подобно ама в олекотен вариянт , маи е наи добре да си излееш душата пред моми4ето а ?

[freaky_FK]

hmm s prqavo moejsh da mrazish gadjeto i zashtoto v tvoite mechti za neq toi e prechka,no nijkoga ne trqbva izvun tvoite mechti da mu posqgash zashtoto toi ne e vinoven.kogato s nqkoi tolkova godini se razbirash dobre e logichno v daden moment da q priemesh kato za tvoito momiche,no tuk idva problemut che tq e tvoq pritqelka ne tvoe gadje.moje bi e vreme da spresh da q vijdash.da ignorirash vsichko koeto te svurzva s neq,zashtoto vse pak pred teb stoi nqkakvo budeshte i trqbva a razbiotish za nego

[sladkoto_neli]

аз мисля че няма кво да се правиш на мъченик щото в крайна сметка ти си си виновен за положението щото не си и казал.неможеш да бъдеш сигурен как ще реагира затова просто и кажи и това е.независимо от това което ще стане поне ще ти олекне че си и казал.а колкото до приятеля и не мисля че трябва да си го изкарваш на него затова че не си казал на нея.пък и защо не се запиташ кво чувства тя?ами ако обича приятеля си неможеш просто ей така да отиваш и едва ли не да му държиш сметка що е с нея.мисля че ако чувствата ти са истински трябва да я оставиш да бъде щастлива дори това щастие да е с друг.кажи и кво чувстваш и я остави тя да прецени кво да прави.

човече напълно те разбирам колко ти е трудно. но моя опит показва че ако още в началото момичето не ти обърне внимание, надали ще го направи няколко години по-късно. а пък и щом си има гадже, работата се усложнява. сега и аз имам едно момиче което не ми е безразлично, но и тя си има гадже, въпреки че не е щастлива. той и казвал че я обича, а тя му го казвала само защото той очаквал да го чуе. това аз не го разбирам.

имаш два варианта:

1. примиряваш се. приемаш че винаги ще бъдете само и единствено приятели.

2. отдръпваш се рязко. правиш така че да не се виждате изобщо. ако сама дойде да пита какво става и защо я отбягваш. тогава и казваш че не ти е безразлична, че я чувстваш близка но не си знаел как да и го кажеш за да не я изгубиш за винаги. просто и казваш че искаш да бъдеш с нея. и вече тя ще си решава.

[lost_girl]

аз мисля че няма кво да се правиш на мъченик щото в крайна сметка ти си си виновен за положението щото не си и казал.неможеш да бъдеш сигурен как ще реагира затова просто и кажи и това е.независимо от това което ще стане поне ще ти олекне че си и казал.а колкото до приятеля и не мисля че трябва да си го изкарваш на него затова че не си казал на нея.пък и защо не се запиташ кво чувства тя?ами ако обича приятеля си неможеш просто ей така да отиваш и едва ли не да му държиш сметка що е с нея.мисля че ако чувствата ти са истински трябва да я оставиш да бъде щастлива дори това щастие да е с друг.кажи и кво чувстваш и я остави тя да прецени кво да прави.

съгласна съм с теб

[kiki_kokova]

Slu6ai sega! Ti si mom4eto.....dori i tq da iska da ima ne6to m/u vas [makar i da e kakto ti se izrazi razli4no momi4e] ne o4akvai tq da napravi pyrvata kra4ka! Tq e momi4eto vse pak! Trqbva da sybere6 smelost i da i kaje6 kvot ima6 bez da uvurta6 [dokolkoto e vyzmojno]! A pak i ot razkaza ti ostanah s vpe4atlenie, 4e e takti4na i ako ni6to ne izleze ot obqsnenieto ti nqma da te otreje gadno! Uspeh!!!

[cskamoni4ka]

Защо просто не я поканиш на среща и не направиш някаква крачка,или пък не и кажеш какво изпитваш към нея?Може да ти е трудно,но по-добре ли ще ти е да си в такова състояние,в каквото си и в момента..в някаква депресия..?

[qgodkata__]

Аз мисля,че трябва да говориш с мимичето независимо от приятеля и,независимо от реакцията и.Достатъчно си чакал и сигурно си разбрал,че няма смисъл.Все пак тя дори да те харесва едва ли ще ти каже, може да си мисли,че ще си развалите приятелството,градено с години. Сигурно и ти същото си мислиш,но ти я харесваш,имаш чувства към нея от 4 години, време е да се пресрашиш.Има няколко варианта на развръзка според мен, да ти каже:"Приемам те само като прител","Да и аз те харесвам от мн време,прото ме беше страх да си призная" или да скъсате всякакви отношение след признанието ти.За теб това ще е "Всичко или нищо".Според мен е крайно време да и кажеш.Вярно нямаш гаранция за нищо,но поне ще се освобидиш от тайната си,ще ти олекне. Прави каквото трябва,пък да става каквото ще!