аз от 4 години живея сама, така да се каже, понеже уча в друг град и повярвайте хич не е лесно - трябва да мислиш за всичко, нямате си на идея колко е трудно да се справяш с ежедневните неща, да оставим настрана парите , защото наште все пак ме издържат...
Самостоятелният живот си е трудна работа и изобщо не е вечният купон - е, да, наистина нямам забрани мога да правя каквото, когато пожелая и те да не научат дори, но все пак трябва съвсем сама да се грижа за себе си, което хич не е толкова лесно...А и в един момент цялата свобода писва...Искам пак да съм дете и да живея с тях непрекъснато и под контрола им...за да ми казват какво е правилно и кое не...