.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 3 от общо 3
  1. #1

    Още една моя простотия...

    Няма милост за мен,
    вече съм просто тъжен спомен,
    няма сълзи за човек,
    забравен още преди век.
    Бях намразена,
    още преди да се родя,
    бях погубена,
    още преди да успея да се влюбя.
    Бях потъпкана,
    не бях обичана,
    вече не съм това което бях,
    не съм от както болката съзрях.
    Не съм откакто нося в себе си омразата,
    откакто бях погълната от болката,
    не съм момичето със зелените очи,
    а само спомена с горчивите сълзи.
    Не нося на гърба си ангелски крила,
    а от как свят светува,
    на главата пазя неостри дяволски рога,
    и този дявол в мен на дълъг път пътува.
    И как да скрия сърцето си каменно,
    и как да скрия от че не мога да обичам пламенно,
    как да скрия надгробната плоча която пазя с гърдите,
    как да ския неумело надраскани лъжите.
    А защо ли последната ласка която получих,
    сърцето на човека на остър кол набучих,
    погубих в него всяко добро желание
    и причиних му само огромно страдание.
    Може би тогава загубих човешкото в мен,
    може би във този тъжен ден,
    дяволът в мене роди се,
    и светът с така нужния ангел прости се.

  2. #2
    ММ може да си кажете мнението

  3. #3

    Re: Още една моя простотия...

    Цитирай Първоначално написано от Child_In_Time
    Няма милост за мен,
    вече съм просто тъжен спомен,
    няма сълзи за човек,
    забравен още преди век.
    Бях намразена *тук няма запетая*
    още преди да се родя,
    бях погубена *и тук*
    още преди да успея да се влюбя.
    Бях потъпкана,
    не бях обичана,
    вече не съм това, което бях,
    не съм, откакто *една дума е* болката съзрях.
    Не съм, откакто нося в себе си омразата,
    откакто бях погълната от болката,
    не съм момичето със зелените очи,
    а само спомена с горчивите сълзи.
    Не нося на гърба си ангелски крила,
    а откак *пак една дума!* свят светува,
    на главата пазя неостри дяволски рога,
    и този дявол в мен на дълъг път пътува.
    И как да скрия сърцето си каменно,
    и как да скрия, че не мога да обичам пламенно,
    как да скрия надгробната плоча, която пазя с гърдите,
    как да ския неумело надраскани лъжите.
    А защо ли последната ласка, която получих,
    сърцето на човека на остър кол набучих,
    погубих в него всяко добро желание
    и причиних му само огромно страдание.
    Може би тогава загубих човешкото в мен,
    може би във този тъжен ден,
    дяволът в мене роди се,
    и светът с така нужния ангел прости се.
    Ангели, дяволи, изтъркано. Ако си изясниш идеите си, или ги напишеш малко по-неразхвърляно, би могло да се получи нещо.
    Възможно ли е да бъде по-красиво?

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си