Нещо от най-добрата ми приятелка.
Това имах това сложих понеже в момента нямам други нейни стихове. Да предупредя, че не го е писала за себе си хух... Измисля си история и се вживява в ролята. Ем .. Това е :

ВАМПИР
Историята на моя живот?
В нея няма истинска любов,
по скоро има омраза и лъжи,
има дни с много гъсти мъгли.
И все пак сред цялата тази смрад
аз оцелях, макар и с хлад
да е изпълнена душата сега.
Аз успях да преборя може би смъртта.
Но стига съм те замайвала и тебе,
ще започна още от онова първо време.
Аз бях сама, живеех като човек,
който знае къде е и в кой по точно век.
Нямах мечти не бях щастлива,
не чувствах още онази закрила,
на любовта, на страста, на обичта,
но и не познавах от болката скръбта.
Тогава се появи красив, различен той.
Беше някакъв голям за всички герой.
Но мъжът, човекът с очи красиви,
с думи тъй звучни примамливи,
видя само мен избра да бъде с мен.
Говореше всякаш от друга бе опечален.
Бяхме заедно, бяхме или бях щастлива,
вече усещах онази хубава закрила.
Той ми поднасяше цветя, букети,
казваше че ще ме обича на веки.
Не чакай, спри,
недеи не плачи.
Защио отронваш сълзи за това,
не се залъгвай, то бе само лъжа
Аз вярвах в неговите очи,
знаех какво е да имаш мечти
и те се сбъдваха, той ги сбъдваше.
Всяка лоша мисъл от мен пропъдваше.
Но всичко свърши оня ден,
в който каза че никога не е обичал мен.
Той се оказа просто вампир,
който всичко добро от мен бе изпил.
Не, не знам защо бе до мен,
не знам защо правеше щастлив моя ден.
Но да, той ме промени,
за мен омразата откри.
След него живеех в някакъв свят пуст
и реших да го направя да опитам от онзи вкус.
Да знаеш какво е да убиеш някой.
Моляте остани, не бягай
Аз ще завърша с разказа за моята съдба.
Не ме съди аз самата сторих това.
намерих къде живее онзи лъжец,
онзи омразен, безпощаден подлец
Взех оръжие и отидох в неговия дом.
Влязох, но не с взлом
Неговата съпуга ми отвори,
неговия малък син ме заговори.
И тогава реших да му отнема всичко,
само тялото му да оставя да диша.
И стрелях аз три пъти стрелях,
тогава аз кой да живее определях.
Веднъж улучих жената, веднъж детето,
веднъж и себе си право в сърцето
Прости ми семейство мое, прости ми
че нараних ви с ужасни убиди.
Макар и не от мен изречени,
заради мен вие "убиици" сте наречени.
Аз плащам за това, което сторих там,
но и да не съм в затвора аз пак нямам какво да ви дам.