Първоначално написано от
Child_In_Time
Няма милост за мен,
вече съм просто тъжен спомен,
няма сълзи за човек,
забравен още преди век.
Бях намразена *тук няма запетая*
още преди да се родя,
бях погубена *и тук*
още преди да успея да се влюбя.
Бях потъпкана,
не бях обичана,
вече не съм това, което бях,
не съм, откакто *една дума е* болката съзрях.
Не съм, откакто нося в себе си омразата,
откакто бях погълната от болката,
не съм момичето със зелените очи,
а само спомена с горчивите сълзи.
Не нося на гърба си ангелски крила,
а откак *пак една дума!* свят светува,
на главата пазя неостри дяволски рога,
и този дявол в мен на дълъг път пътува.
И как да скрия сърцето си каменно,
и как да скрия, че не мога да обичам пламенно,
как да скрия надгробната плоча, която пазя с гърдите,
как да ския неумело надраскани лъжите.
А защо ли последната ласка, която получих,
сърцето на човека на остър кол набучих,
погубих в него всяко добро желание
и причиних му само огромно страдание.
Може би тогава загубих човешкото в мен,
може би във този тъжен ден,
дяволът в мене роди се,
и светът с така нужния ангел прости се.