страхотно е да си влюбен, особено в началото.
чувстваш се някак по-пълноценен, мислиш непрекъснато за този, в когото си влюбен.. и тези мисли за него са съпътствани с една ужасно дразнеща болка, гъделичкане в корема, които пък ти носят някакво странно мазохистично удоволствие...
всичко е някак по-красиво около теб, особено когато си представиш, че .. '..о боже, ние дишаме от един и същи въздух'
и всяко негово докосване те прави толкова щастлив, помниш всяка негова дума или съвет, защото за теб той е толкова съвършен и неспособен да греши.
а когато ти самият допуснеш някоя грешка, даже една простичка мисъл за него може да заличи всяка следа от лошо настроение в следствие от грешката ти.
и накрая когато легнеш вечер в мекото легло с пухени възглавнички пак с мисли за него, все едно изваждаш един албум със спомени от душата си и го разглеждаш. припомняш си всяка секунда с него, наблюдаваш себе си и поведението си - кога си се държал както трябва и кога не, какво ли го е подразнило в теб, а може би нещо му е харесало? и си казваш, че следващия път няма да допуснеш същите грешки........
има още толкова много емоции докато си влюбен, не може да се опишат всичките