В този форум доста се говори за изневярата, кой изневерявал повече (мъжете или жените), защо изневеряват хората и какво ли още не...Може би ще сметнете тази тема за глупава, ще решите, че съм някоя гадна кучка, но това си е ваше право...аз ще ви кажа до какъв извод стигнах...
Вече почти година ходя с едно момче, на което адски много държа и невероятно много обичам. Знам и че той гледа на мен по същия начин...Проблема е, че явно не мога да бъда моногамна...Пътувам много из България и то доста често...и всеки път, когато напусна моя град се запознавам със страхотни мъже и флиртувам без спир...въпреки че имам приятел...И всеки път си казвам, че не е редно, но тръпката да свалиш някой напълно непознат за отрицателно време ме привлича...Кефи ме усещането, че мога да имам всеки...И знаете ли...единствената причина да не съм спала с някои от тези мъже е, че осъзнавам колко много би наранила постъпката ми моя приятел...а аз не искам да му причинявам болка...Само че незнам докога ще мога да се боря със същността си...Защото желанието да флиртувам с околните е по-силно от мен самата...то явно е в кръвта ми...
И между другото съм на 18...не ми казвайте, че съм дете...