Какво да ви кажа,напълно съм съгласна с авторката на темата.Тук повечето ще кажат: Ако обичаш някого ,трябва да правиш компромиси,да не го нараняваш,да се жертваш за тази любов,да се надяваш и да не се отказваш.Апффффф глупости !Аз правих всичко това и спокойно можех да ходя с табелката-> Глупачка! Защо трябва да се радваме на ,,малко споделена любов'',защо трябва да скачаме от радост при всеки жест на внимание и се молим за нещо,което по право заслужаваме.Какво право ли ?Само за това ,че сме обичали и ,че сме се отдали на един човек,имаме право на малко щастие.Но света е несправедлив.Тези,които за щастливо влюбени ,просто са открили подходящия човек.Страшното е когато насреща имаме не човек ,а самовлюбен,егоистичен ,нагъл тиквеник !