Тъжно...но истина

Sad But True · 07-31-2006, 20:32

Незнам защо пускам тази тема...не искам съжаление,а просто малко разбиране...просто да споделя.И така всичко започна не много отдавна.Запознах се с едно момче - Ивайло.Станахме най-добрите приятели на света знаех всичко за него той има приятелка с която съм в разкошни отношения.Докъто един ден не осъзнах,че приятелство не е това което искам от него...искам нещо повече - Любов.Но си замълчах,не му казах гледах как той е щастлив с приятелката му не исках да нараня нея и да загубя него завинаги.Бях привикнала...Докъто един ден той не ми каза:"Знаеш ли,че те обичам повече отколкото трябва и това не е добре?".Бях на седмото небе за броени минути после се върнах в реалността осъзнавайки,че той никога няма да остави момичето си

Разделят ни много неща,той е на 21 аз на 14 това за мен не е важно,и дори някой ще каже как може да си влюбена на 14 и т.н. и т.н.Не ми пука...обичам го,всеки ден говорихме затова той каза,че иска да е с мен,но неможе да остави гаджето си.Аз му казах да ме забрави а той не пожела...Един ден ми каза,че са скъсали бяха се карали много жестоко и така.Но нали момичетата имаме 6-то чувство и аз реших да говоря с приятелката му,оказа се,че са се сдобрили,питах я как вървят нещата с Ивайло и тя каза супер сме засега...Нямах думи сякаш небето се сртува отгоре ти...толкова е болезнено.След това му казах само,че няма смисъл да ме лъже,че знам че са още заедно и т.н.Той призна,че неможе да е само с едната или с двете или с нито една.Не можел да гледа как едната страда...Каза ми дай ми време и аз ще се отдалечавам от нея,но през това време иска да е и с мен.Но вместо от нея започна да се отдалечава от мен...караме се,а аз не спирам да го обичам...заради това момче се намразих.Ще кажете,че не ме заслужава и всякакви такива,просто я обича...и аз не искам да бъда причина за неговото нещастие...Ако да бъде с нея,означава да бъде щастлив...ще се пожертвам,няма да ме боли толкова от това,че губя любов,колкото от това,че губя най-добрия приятел който съм имала в живота си!

P.S. Ако някой си е направил труда да прочете това...благодаря му от сърце,исках просто да споделя и се извинявам ако темата ви се стори глупава!

**Алминатора** · 07-31-2006, 20:38

Първоначално написано от Sad But True

Незнам защо пускам тази тема...не искам съжаление,а просто малко разбиране...просто да споделя.И така всичко започна не много отдавна.Запознах се с едно момче - Ивайло.Станахме най-добрите приятели на света знаех всичко за него той има приятелка с която съм в разкошни отношения.Докъто един ден не осъзнах,че приятелство не е това което искам от него...искам нещо повече - Любов.Но си замълчах,не му казах гледах как той е щастлив с приятелката му не исках да нараня нея и да загубя него завинаги.Бях привикнала...Докъто един ден той не ми каза:"Знаеш ли,че те обичам повече отколкото трябва и това не е добре?".Бях на седмото небе за броени минути после се върнах в реалността осъзнавайки,че той никога няма да остави момичето си

Разделят ни много неща,той е на 21 аз на 14 това за мен не е важно,и дори някой ще каже как може да си влюбена на 14 и т.н. и т.н.Не ми пука...обичам го,всеки ден говорихме затова той каза,че иска да е с мен,но неможе да остави гаджето си.Аз му казах да ме забрави а той не пожела...Един ден ми каза,че са скъсали бяха се карали много жестоко и така.Но нали момичетата имаме 6-то чувство и аз реших да говоря с приятелката му,оказа се,че са се сдобрили,питах я как вървят нещата с Ивайло и тя каза супер сме засега...Нямах думи сякаш небето се сртува отгоре ти...толкова е болезнено.След това му казах само,че няма смисъл да ме лъже,че знам че са още заедно и т.н.Той призна,че неможе да е само с едната или с двете или с нито една.Не можел да гледа как едната страда...Каза ми дай ми време и аз ще се отдалечавам от нея,но през това време иска да е и с мен.Но вместо от нея започна да се отдалечава от мен...караме се,а аз не спирам да го обичам...заради това момче се намразих.Ще кажете,че не ме заслужава и всякакви такива,просто я обича...и аз не искам да бъда причина за неговото нещастие...Ако да бъде с нея,означава да бъде щастлив...ще се пожертвам,няма да ме боли толкова от това,че губя любов,колкото от това,че губя най-добрия приятел който съм имала в живота си!

P.S. Ако някой си е направил труда да прочете това...благодаря му от сърце,исках просто да споделя и се извинявам ако темата ви се стори глупава!

Приятелката му и тя ли е на 21?

07-31-2006, 20:41

Тоз не е ли много малък за теб, трябва ти някой поне на 30 години в който да се влюбиш ( пък и по дискотеките може и за баща да мине )

**HeDa** · 07-31-2006, 20:43

Темата ти не е глупава... щом предпочиташ той да е щастлив макар и с друга значи наистина го обичаш...

**the^one** · 07-31-2006, 20:43

Разбирам те напълно,защото и аз съм минала през всички тези неща,но с времето ще те боли по-малко от това ,че не сте заедно.Възхищавам ти се за това,че поставяш неговото щастие над твоето и съм сигурна ,че той ще го оцени някой ден и ще съжалявам за нерешимостта си.

**siXt_senSe** · 07-31-2006, 20:44

Не за първи път се случва някой да се влюби в най-добрия си приятел от противоположния пол,знаеш.Аз самата съм минала през това.Но проблема ти е че не знаеш кое да избереш ми се струва,нали?Дали да ти е най-добрия приятел или да е любовта ти,дали ще е щастлив с нея или с теб?До някъде и той има вина,защото те е объркал малко с това че неможел да е с едната,нито с двете ....и т.н. Говори с него-кажи му да избере за да не те обърква повече,а ако си с голямо сърце и избере нея(и най-вече ако си сигурна че ще можеш да издържиш)кажи му че не искаш да се развалят добрите ви отношения(макар и да звучи много банално).И успех!

**the^one** · 07-31-2006, 20:44

Първоначално написано от Анонимко

Тоз не е ли много малък за теб, трябва ти някой поне на 30 години в който да се влюбиш ( пък и по дискотеките може и за баща да мине )

За любовта няма години.

07-31-2006, 20:45

temata ne e tapa razbiram te za6toto i az sam vlubena do u6i v pogre6niq 4ovek*****sorry mili4ka......no spored men trqa da se bori6 za nego .......1 PAT SE JIVEE

Sad But True · 07-31-2006, 20:48

Ами не,не е на 21.На 16 е.И както очаквах някои хора се изказаха...ми може някой и на 50 да си хвана да ти кажа...Незнам дали си чувал нещо от сорта,че любовта не познава граници,когато се влюбиш не те интересува какъв е човека който обичаш,дебел киорав сакат и т.н. и т.н. Ти се влюбваш в сърцето,поне така трябва да е...ако греша ме поправете

07-31-2006, 20:49

temata ne e tapa razbiram te za6toto i az sam vlubena do u6i v pogre6niq 4ovek*****sorry mili4ka......no spored men trqa da se bori6 za nego .......1 PAT SE JIVEE

**Mike-Jones** · 07-31-2006, 20:52

toi iska mai samo da te bocne toq lisik mi se struva

**dream_for_you** · 07-31-2006, 21:07

ох,миличка,само как те разбирам

Разбирам колко е трудно да поставиш него пред себе се,защото се страхуваш да не би да не можеш да го направиш достатъчно щастлив.Много кофти ситуация е,аз съм в подобна

И наистина мн боли защото не губиш само едно момче,което харесваш,а приятел и човек на който държиш.
Поговори с него,но преди това си помисли хубаво какво наистина искаш и какво би изтърпяла

Успех

**Sophie** · 07-31-2006, 21:12

edno moga da kaja - 6tom jertva6 sobstvenoto si 6tastie za negovoto - LUBOV E!!!!!

anitto · 07-31-2006, 21:18

mila,ne znam dali 6te mi povqrva6,ako ti kaja,4e napulno te razbiram,za6toto sum minala prez tova.v moq sly4ai go pysnah da bude 6tasliv,6toto ne be6e s men.mnogo boli znam.ne ti kazvam,4e trqbva da napravi6 su6toto,no spored men ako toi durji na teb i iska da ste zaedno,6te ostavi drygata,kolkoto i da my e gadno!!!

**Mike-Jones** · 07-31-2006, 21:21

dai go toq tuka dai go da mu napraq gaza shtaiga xaax kakto sam pinal leko

**Ivanna99** · 07-31-2006, 21:22

Mislq,4e ne e redno da se suglasqva6 na tova:"ili s dvete ili s nito edna",spored men tova ne e redno,za6toto po tozi na4in ti znae6 i vinagi 6te se se6ta6,4e go deli6 i s druga,4e kakto pregru6ta teb,taka i neq,4e kakto celuva teb,taka go pravi i s neq i povqrvai nqma da ti stane po-leko!Osven tova,mila,ostavi tazi lubov da ot6umi dokato e vreme,za6toto posle 6te ti bude o6te po-trudno!Neka bude s gajeto si i da se obi4at,a ti nameri nqkogo,koito da go zamesti(znam,4e e trudno,no povqrvai 6te ima i drugi)prosto spored men nqma smisul da se tormozi6,za6toto mislq,4e toi obi4a priqtelkata si(moje bi i teb),no o4evidno ne e gotov da q zareje zaradi teb,koeto na men li4no mi govori samo po sebe si!

uspeh dano vzeme6 pravilnoto re6enie!

Sad But True · 07-31-2006, 21:22

Знам само,че искам да е щастлив,да виждам усмивката му...дори и аз да не съм причина за нея.Незнам дали мога да изтърпя болката да съм без него...Не искам той да е нещастен с мен,той я обича...знам го просто начина по-който я гледа...нещата които и казва...онези малки жестове

Всичко ще направя,нека той е щастлив.Обича нея,но не е безразличен и към мен...знам,че и той страда,знам,че го боли и него,но нека си го призная...той никога няма да бъде МОЙ

Само се моля да е щастлив,за да бъда поне малко спокойна [-o<

anitto · 07-31-2006, 21:28

mislq,4e 6te vzeme6 pravilnoto re6enie,kolkoto i da ti e trydno!!!

sigorna sum i 4e 6te sre6ne6 podhodq6tiq!!!!
yspeh ti pojelavam ot surce!!!!

**Axxxel** · 07-31-2006, 21:32

Разликата не е малка, но това осъзнах че не е от значение...От значение е това, че момчето незнае какво иска...а може би точно това му е целта...да привлече внимание...за мен в такива ситуации си личи дали е човек на място или не...според историята ти...той може да е всякакъв обаче не е мъж на място...а е на колко???21? Сама си решавай...

I'm your dream, Make you real I'm your eyes
When you must steal
I'm your pain
When you can't feel

You know it's sad but true...

**iiirish** · 07-31-2006, 22:26

благородно е от твоя страна да го оставиш да бъде щастлив макар и не със теб! браво! =D>

дано само превъзмогнеш загубата по-скоро и откриеш любовта в друг - това е най-доброто лекарство! пожелавам ти го от все сърце

Тема: Тъжно...но истина

Контрол над темата

Търси тема

Изглед

Тъжно...но истина

Re: Тъжно...но истина

Правила за публикуване