Знам само,че искам да е щастлив,да виждам усмивката му...дори и аз да не съм причина за нея.Незнам дали мога да изтърпя болката да съм без него...Не искам той да е нещастен с мен,той я обича...знам го просто начина по-който я гледа...нещата които и казва...онези малки жестове Всичко ще направя,нека той е щастлив.Обича нея,но не е безразличен и към мен...знам,че и той страда,знам,че го боли и него,но нека си го призная...той никога няма да бъде МОЙ Само се моля да е щастлив,за да бъда поне малко спокойна [-o<