Досега не съм изпитвала СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ.Само несподелена...както и в момента... Чувството е ужасно.Колкото и да е трудно да се опише,ще се опитам.Колкото се може по-накратко,несподелената любов представлява това:
Безмерен копнеж да видиш човека,когото обичаш където и да било и по което и да било време-на улицата,на кафене,на дискотека,на училище,....Изпитване на фобия и неприязън,които прикриват всъщност затаена(или открита)завист от гледката на "две влюбени гълъбчета" в парка примерно...или където и да било.Всеки път щом се чуе от някъде някоя баладна песен,те изпълва чувство на тъга,чувство,че има още нещо,което не си свършил днес,което не може да чака до утре,но е невъзможно поради някакви на пръв поглед нищожни причини,които те убиват.Всяка вечер,гледайки прозореца,слушайки тихичко тъжна музика,изпаднал/а в депресно състояние,очите ти плуват в сълзи.Погледът ти е изпълнен с надеждата,че утрешният ден ще е по-добър от сегашния.Че утрешната вечер ще е по-добра от сегашната...