Благодаря Ви за подкрепата и помоща със съветите Ви! Но и аз не знам какво точно да правя! И аз съм си мислел да и призная, но само мисълта, че мога да прецкам такова приятелство.... Със всеки изминал ден ставаме все по-добри приятели! Просто няма да ден, без да се чуем, без да се видим(е виждането не е точно всеки ден, но почти...) Чесно прекарваме повече време заедно отколкото тя с приятеля си!!! Просто ако не се видим или чуем поне пред деня се чувствам някак си много зле, някак си празен! И усещам, че при нея е същото! Доверяваме си всичко един за друг! Има мой лични неща, които само тя знае и никой друг! Имаме супер много общи неща... А иначе за това защо стои с гаджето си още?.. Не е затова, че го обича толкова, казва, че няма кой знае какви чувства към него... Според мен е, че първо има някаква степен на свикналост с нещата ако може така да се каже... Не са от много време заедно, но тя като ли че тя просто я страх какво ще стане ако го скъса! Това и е първата сериозна връзка! Другото нещо, според мен, е това, че като ли че не иска да го нарани толкова! МАКАР ЧЕ той си го заслужава! Може отначалото да е бил друг, НО сега се държи с нея отвратително! Както казах, причинява и физическа и психическа болка! Като плаче, чак на мен ми се реве! Боли ме сърцето! Има и други причини, за които тя ми е казвала, че не иска да го отреже! Чесно казано доста глупави причини, но не мога да и кажа, че са глупави! Щом за нея не са глупави! ЧЕСНО искам да и кажа, че тоя не е за нея! Тя не заслужава такова отношение изобщо! Тя заслужава само най-доброто! Но не знам как ще прозвучи ако и го кажа! Тя може би знае поне малко за мойте чувства към нея... И може би ще си помисли, че го правя за да скъса с гаджето си, за да аз да съм с нея! Но аз изобщо нямам никакви такива намерения! Ако знаех, че тя е щастлива, аз щях да се примиря само с приятелството, което хич не е малко! Но тя е нещастна! И искам да и помогна и не знам как!!!

Съжелявам и се извинявам, за това, че пак написах цял роман, но просто всяка вечер си мисля какво става и какво е най-добре да направя! И все по-трудно ми става да мисля дори