Вярвам че и двете си ги писала на един дъх, в момент на афект и болка към света.... Не искам да м исе сърдиш, но след този момент е трябвало просто самата ти да ги прочетеш... Похвално е това че си се опитала да опишеш чувства... но виж, в първата творба направо скачаш от едно нещо в друго и е толкова объркано, за рима няма смисъл да говорим.... А и чуй, добре пишеш за болката и нейните разновидности, но поне оставяй отворен финал.... защото "
Да ли има смисъл от страдания
и болка щом един ден ще умрем" според мен не е подходящо за край не мислиш ли... - с една дума опитай се със същия замисъл да структурираш цялотот първо творение за да може самата ти да си доволна от него....

Относно второто - няма какво да кажа по простата причична че не успях да го прочета до край - изнервих се.....