- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- 2 стихчета
Срив
Сривам се аз като пясъчна кула....
Не знам защо съм тук,
защо пиша този стих
може би защото трябва
или съм под влиянието на някой наркотик.
Приятели около мен няма
те за мен са само един миг
от една забава
Театър или просто драма ...
Има ли смисъл да живея?
-щом съм сама....
Щом любовта врата затваря
и не иска ти да си с мен....
Да ли има смисъл от страдания
и болка щом един ден ще умрем!
****
На прощаване
Ето дойде и този ден
ти да си тръгнеш от мен
боли ли боли
го сърцето
изпито е от сълзи лицето
тръгваш от мен ти
в очите ти сълзи
остани де остани
не си тръгвай ти
молят те остани
единственото нещо за което живея си ти,
ти и твои те красиви очи
тръгна си
достатъчно ме нарани
за да ме виждаш ти
не,не, не, не искам да се обърна
не искам да те погледна
като за последно
сърцето е наранено
отиде си ти
живота ми просто свърши
жадна е за теб душата
но не ти замина си
със сълзи на очи казвам последно остани
но тръгваш си ти
прегърна ме и каза
искам да си останем приятели добри
не, не го приемам това
край на наще отношения
край на всичко между нас
моята любов не ти стигна
при друга ти тогава я намери
не искам да чувам името ти
яд ме хваща че до мен не си
когато спомените се връщат от хубавите дни
ужасно ме боли!
Сбогом любов щом не искаш с мен да си друга тогава намери!
В първото нещо се губи ритъма и римата...не ми харесва.
Я си кажи адреса да повикам чичковците с белите дрехи.
Излагаш се. Някой друг да е реагирал по този начин в раздела? Не аз съм ненормалната в случая.
ЛеЛей момиче верно се излагаш. И аз се дразня на критики отностно рисунките ми например, но не реагирам никога така. НИКОГА. Смешно е наистина. Добре, че още не си случила на човек да ти каже, че стихчетата ти са пълни лайна например. Замисли се малко. Анализира момичето нищо друго. Ко се заемаш. Вряяя... И мене мн ме е яд така. !Първоначално написано от naia
Реалния свят не е оферта... Да прибягаме към алтернативни варианти.
В първото нещо не ми харесва, може би, както `Death`Whore` каза, нещо не е наред с римата.
Във второто прекалено често се повтарят някои думи, а и на някои места не се разбира много ясно смисъла.
=D> =D> =D>Първоначално написано от Crazy`Witch
Вярвам че и двете си ги писала на един дъх, в момент на афект и болка към света.... Не искам да м исе сърдиш, но след този момент е трябвало просто самата ти да ги прочетеш... Похвално е това че си се опитала да опишеш чувства... но виж, в първата творба направо скачаш от едно нещо в друго и е толкова объркано, за рима няма смисъл да говорим.... А и чуй, добре пишеш за болката и нейните разновидности, но поне оставяй отворен финал.... защото "
Да ли има смисъл от страдания
и болка щом един ден ще умрем" според мен не е подходящо за край не мислиш ли... - с една дума опитай се със същия замисъл да структурираш цялотот първо творение за да може самата ти да си доволна от него....
Относно второто - няма какво да кажа по простата причична че не успях да го прочета до край - изнервих се.....
- Имам нужда от простор...
-Значи не ме обичаш..
-Обичам те...
-Тогава защо ти е простор?
И двете не ми харесаха.Май това не ти е призванието .
I`m trying to make your dreams come true...