Това е едно малка историйка за любовта писана от мен .Искам да знам дали ви харесва.Enjoy
Любовта – дълбока рана около собственото ти сърце.Тъжно е да
гледаш как толкова много хора са наранени от любовта от разстоянието от
теб.Може би за някои ще е смешно , но това ще са хора които никога не са
усетили любовен трепет...
Утро е. Събуждате се в чуждо легло и се чувствате
странно.Сякаш човека до вас вече го няма.Отваряте очи и се оглеждате.Изведнъж
отново сте в познатото сиво и прозрачно ежедневие.
Излизате на
улицата и мислите че ще срещнете любим човек. С голямо угорчение вие не
виждате никoй.Виждате някакви хора лутащи се всеки самостоятелно и свободно и
никoй не поглежда към друг.И всеки гледа да притежава и да иска раздялата с
някого друг...
Продължавате
напред и стигате до работното си място.Пред вас изскача нов любовен трепет.Вие
сте напълно готов да поемете следващия удар в сърцето.Тя е млада , красива ,
интелигента, и ви харесва , но не както и вие нея.Какво ли изпитва тя към вас ?Нека си остане за нея и вие никога да не разберете за чувствата и...
Денят е към
края си.Слънцето бавно залязва и идва нощта.Вие не можете да продължите
така.Отивате в някои треторазряден бар за да полеете мъката си с надеждата че
раната в сърцето ви ще жаждравее...Уви...Виждате още някои.На бара стои момиче.Можете да
отидете при нея.Можете и да си тръгнете.Дали това не е момичето което е за вас ? А вие харесахте ли си я.
Прибирате
се в 3 през ноща отново сам , пиян от мъка , с разбито сърце и мисъл за
безнадеждност. Полагате глава до незнаен
силует.Мислите че това е любимата ви.Прегръщате я.целувате я.Галите я.Заспивате.На
сутринта се събуждате като в чуждо легло.чувствате се странно.Сякаш човека до
вас го няма.Оваряте очи и отново се озовавате във онова сиво ежедневие.Любовта
ще пробие дупка в сърцето ви и ще изтрие сълзите преливащи се със вашата
кръв.А във вашия живот ще си остане магията любов и болката до смърт.
Атанас Атанасов
Тъй ся .Кефи ли ви ?????