Отговор в тема
Здравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!
Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре..
Za koi li pyt shte kaja che da obichash znachi da boli..
Da ama kolkoto pove4e obi4a6 tolkova pove4e boli. Kofti pi4...
q kaji... ti kade u4ish???plz,vajno e...
Da ne bi pismoto da e za tebe i ti se seti a ?Първоначално написано от Анонимко
Da ne bi pismoto da e za tebe i ti se seti a ?
Никога никой,няма да заслужи сълзите ми,а този който ги заслужи,никога няма да ме разплаче!!!
много е гадно това което ти се случва, но както каза някои любовта е болка какво да се прави!любопитно ми е ти даде ли това писмо на момичето за което е предназначено? защото лично аз ако получа такова писмо ще съм много щастлива защото ще има човек които ме обича,а на теб мога само да ти кажа да се бориш за нея ако тя все още испитва някакви чувства имаш шансове да си я върнеш.Успех
Всичко има край,след като е имало начало...Само споменът остава вечен,само той идва,когато всичко друго вече си е отишло...
Kakvo 4aka6 be 4ovek?!!! Dai i go! Dlyjen si, dori ni6to da ne stane! 4ak az se raz4uvstvahЗдравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!
Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре..Dai i go! Prosto i go dai, ni6to nqma da izgubi6, osven ako ne spe4eli6 ne6to
Покажи й го!!!!Няма как да не го оцени и нещо в нея да не трепне!
Съжелявам пич!!!
По принцип може да се каже, че съм корав, ама вярвай ми, когато го прочетох ми се насълзиха очите.... Не може да не й го дадеш! Длъжен си!!!
Ei 3 godini ne sam malko vreme daje e mnogo. Dai i pismoto napravo iztrapnah dokato go 4etqh samo pri misalta 4e moje da zagubq 4oveka koito obi4am i...dai i pismoto nqma ni6to da zagubi6 daje moje da spe4eli6 kasmet
Няма какво да губиш...направи го...
Дай й това писмо
Така като гледам май си излял цялата си душа в тези редове..Би било много жалко тя никога да не разбере.
П.С. Искрено ти завиждам, че можеш да обичаш толкова силно..аз отдавна не мога.
Prosto Nqmam dumi!!!I az sym v podobno polojenie!Samo 4e ne sa minali 3 godini a 3 meseca.Razbiram te priqtel.I ako ne i go dade6 6te si ima6 rabota sas men!
Uspeh
[b][i]мале докато го 4етох направоо....ти наистина много си влубен,това което ти се е слу4ило е много лошо съжаляжам дано все някога да я забравиш макар и трудно.Ако и испратиш това писмо мисля, 4е 6те е по-добре определено тя 6те се замисли. успех ти жЗдравей.. чудиш се кой ти пише и защо..в последствие ще се сетиш сигурен съм.Нека ти разкажа една история-моята история..Животът ми вървеше съвсем нормално..докато не дойде 8-ми клас-един нов клас..нови хора..В началото на 8-ми клас всичко си беше нормално..докато не дойде Моментът.Моментът,в който се събудих една сутрин..и осъзнах,че слънцето грее някак си по-различно,долових веселата песен на птиците,неземната красота на зимния пейзаж покорил земята-нещо необичайно беше станало с мен или казано накратко..бях хлътнал по едно момиче.Аз знаех,че тя също ме харесва-затова всичко изглеждаше толкова добре..Но само изглеждаше...Какво стана?Защо се получи така?Как се стигна до този обрат?Защо както винаги става живота,всичко се обърна с главата надолу?От тогава до сега всеки ден си задавам тези въпроси по 100 пъти на ден.Помня този ден,по добре отколкото помня какво стана преди да седна да пиша това...Помня невероятното ми настроение,помня слънчевия ден,помня всичко...Помня и теб,неземно красива както винаги,неподозираща какво ще се случи..Помня как си тръгна от мен.Всеки ден съжалявам за този миг.Загубих ума и дума.Не очаквах това.Трябваше ли да те спра?Може би,но бях загубил почва под краката си..не можех да направя никакво движение,бях се вцепенил.Може би просто така беше писано да се случи...Не знам!Но тогава света се срина за мен..гледах те как бавно се отдалечаваш..Най-тежката гледка...Това е нещо,което ще ме преследва цял живот.Може би ако бях ти казал всичко по-рано..седмица по-рано..всичко щеше да е различно,може би...Хиляди въпроси..остават без отговор...
Минаха вече 3 години от тогава...така поне показва календарът.На мен ми се струват 3000.Влюбих се толкова силно...Как се случи?Та нали ти се обърна и си тръгна толкова отдавна?Защо все още любовта ми е толкова силна?Тя дори се засилва все повече с всеки изминал ден..макар и с теб почти да не си говорим в последно време..Опитах всичко.Опитах да те забравя по всички възможни начини..опитах с друго момиче-не се получава.През цялото време мисля за теб.Говоря с нея,а си представям,че говоря с теб.Гледам нея,но си представям теб.Целувам нея,а мечтая да целуна теб.Опитах да си губя времето с други неща-неща които по принцип ми носят голяма радост-футбол,тенис,купони,разход и-какъв е смисълът от всички тях сега?Няма смисъл.Казват ми да не мисля за теб.Как?Как да стане това като всяка балада ми напомня за теб.Всички предмети.Всеки стих.Във всяко друго момиче виждам теб...Как да се оттърва от това?Казват,че времето лекува...ето изминаха 3 години..а аз не съм излекуван,а точно обратно-влошава се...До преди месец..когато все още поддържахме контакт,живеех за разоговорите ни в интернет,а през останалото време ги четях и препрочитах...знаех,че не трябва,че това не ми помага..но как да го спра..как да спра любовта?Сега вече и това ми бе отнето.Къде сгреших,че така се отдръпна от мен?Сбърках фатално и си удрям главата в стената всеки път като се сетя за това.Какво направих?Не знам...Но вече не мога и миг без да мисля за теб.Сега вече живея,за да дочакам нощта,само тогава мога пак да съм с теб..само в сънищата..този прекрасен свят,в който няма тъга,в който всичко е въмножно.Вече просто имам чувството,че се разпадам.Малко по малко...Парче по парче..Нима така ще свърши всичко?Нима това е края?Нима ти ме забрави просто така,изведнъж?Нима никога отново няма да мога да докосна ръцете ти,да видя очите ти,най-прекрасните очи на този свят?Нима никога няма да погаля косите ти?Може би...Но нещо вътре в мен ми казва,че не може всичко да свърши просто така..Надеждата..тя ни държи живи..Надеждата,че утре ще те видя пак,че ще те разсмея пак,няма по-хубаво от това,да чувам смеха ти,да те докосвам,дори само да те гледам.Това ме кара да ставам на другия ден и отново да преминавам през цялата болка...да гледам как всички други момчета се въртят около теб...да гледам как ти си щастлива без дори да обмениш и дума с мен..това ме съсипва ден след ден..но надеждата,че някой ден ти отново ще видиш колко те обичам,ме кара да търпя всикчо това.
Не знам какво ще си помислиш след като прочетеш това..ако изобщто някога ми стигне смелостта да ти го дам...Смелостта,която ме провали..Защо тя не дойде седмица преди онзи ден,денят който ще помня цял живот,денят в който ти си тръгна...Така или иначе всичко свърши...Ето седя пред компютъра,половин час след полунощ..чака ме поредна безсънна нощ...нощ,в която отново ще преминат през главата ми всички спомени.Нощ,в която пак ще опитам да осмисля какво точно се случи между нас,имаше ли нещо изобщо.Макар да знам,че няма да разбера...Нощ,в която отново ще пророня хиляди сълзи за теб...Нощ като всички останали...И пак ще се опитвам да те забравя на другия ден..и пак безуспешно...Ти пак ще видиш едно момче,което изглежда весело и сякаш няма никакви проблеми..а всъщност това е така защото вече всичко ми е все едно..Светът ми изглежда толкова сив и еднообразен...Знам,ще кажеш:”Спокойно,има толкова момичета на този свят.Ще си намериш някоя и тя ще е много щастлива с теб”.Не няма!Няма да си намеря никоя..на никоя не мога да дам това,което мога да дам на теб..Никоя няма да обичам така,както обичам теб..и в това съм напълно сигурен.Но може би не ни е писано,а кой може да върви срещу съдбата?Е аз съм готов на това..ако причината е в съдбата,но не е...Знам ти просто ме забрави и не те упреквам...Бъди щастлива,с този когото си избрала..Пожелавам ти да намериш това,което аз не успях..Пожелавам ти никога да не изпиташ това,което изпитах аз..Съжалявам,че се получи така и ще съжалявам всеки ден..Никога няма да те забравя!Обичам те!!
Не знам вие как ще реагирате,щото има мн такива теми...но пък аз се чувствам мааалко по добре..елая от цялото си сурце
оле гаднооооо направо ме раз4увства моля те покажи и го това не трябва да остава скрито от нея плиус тва няма кво да губи6 само може да спе4ели6
nObOdY Is PeRfEcT...I`m NoBoDi
brao pi4
felacio za si4ki
Вече не е нужно да го карате да ми го праща - аз го прочетох...Шегувам се
Наистина мн съм благодарен на всички...определено не ми влизаше в плановете да го давам на никой..бях се депресирал тотално една вечер и реших да драсна някой ред,а то какво стана..както и да е...замислих се...може би наистина ще и го дам,пък да става каквото ще!
ПС:А там,който беше питал каде уча...100% съм сигурен,че не ме познава..
Благодаря отново на всички.
А да..
ППС:Моля нека да няма коментари от сорта на "аз вече го прочетох",че имам слабо сърце
Ами знам ли - може наистина аз да съм лирическият герой, за когото разказаш. Светът е малък, не забравяй
Светът е малък,но това би било прекалено...
Ха ха не се плаши сега
много съмнения нещо
но... това... нееееее, няма как да не я трогне... щом мен успя, след като в тва отношение съм станала като лед и дори не е писано за мен...
"група 13"
HandOfBlood (Worthless )
83.148.67.113
83.148.67.116
212.92.0.135
212.21.143.157
212.21.141.99
Искаш жокерче..от Благоевград съм..достатъчно ли е?
choveche ti ne samo trqbva da se zamislqsh dali da i go dadesh-ne izpuskai vyzmojnostta-za da ne stoish sled pshte nqkoq godina i da si blyskash glavata v stenata"Zashto ne i go dadoh?!'...ne gubish nishto!!!Uspeh...
Naistina e neveroqtno...
Правила за публикуване
2001 - 2025 Всички права запазени.
Реклама |
Портфолио |
Контакти |
Условия за ползване |
Поверителност |
Карта на сайта
2001 - 2025 All rights reserved.
Contact us |
Advertising |
Portfolio |
Лични данни |
Отговори с цитат
