Как мислите кое е по-добре, когато страшно много обичаш човек, който не отговаря на чувствата ти? Да му признаеш ли, че го обичаш или да отричаш до края, докато го забравиш? По-добре ли е да сме искренни с хората и какво изпитваме към тях или е по-добре да се самозалъгваме, да залъгваме и тях?
Може темата да се е повтаряла или да е малко тъпичка незнам, но точно сега съм в нещо като подобна дилема и някак си си мисля, че е по-добре да си казваме всичко в очите и всичко да е ясно...