- Форум
- По малко от всичко
- Лично творчество
- безименно стихче, както винаги ;p
Изсъхнали, завихрени листа
Падат, сълзи дървесни
Синевата разкрива ми тъга
И спомени за дни чудесни
Заревото алено над мен
Смее се безмилостно и нямо
Отминава поредния еднакъв ден
За да ми шепне мракът само
Вятърът подема празни думи
Понася ги из тучните земи
А в ума ми звучат непрестанно
Песни за непокорими висини
И в меланхолия преродена
Триумфираща отново е скръбта
"Единствен бях, загубен сега
Погубен от пуста човешка суета
Пред Боговете признавам си го
Просто отливката поредна съм
На безконечно повтарящо се
Индиго"
"И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."