Здравейте,
Нямам намерение да се оплаквам и да ви занимавам с моите проблеми, искам просто да споделя до какъв извод стигнах...Мисля си, че живота е страшно лицемерен...Ето защо...
Когато човек е сам и отчаяно се нуждае от любов, търси подходящия човек около себе си, но не среша никого...Все попада на неподходящи хора, които искат само секс или просто са вече заети. Но когато срещне любовта на живота си и е щастлив, покрай него започват да се навъртат много стойностни хора, с които обаче той не може да бъде....
Защо когато сме сами и отчаяни, никой не се сеща за нас, а когато вече имаме приятел/ка , ще кажеш, че на опашка се редят подходящи хора?!