нещо чуждо...

[VukeHceTy]

Намерих тези няколко стиха в една търсачка....Дано ви харесат


* * *
Тази нощ във тъмнина прозрачна...
Този град горящ с изкуствени слънца...
Тази тишина от думи страшна...
Тези чувства с неподкупена цена...
Този миг и тази късна среща...
Този мир и тази простота...
Има смисъл да живея цяла вечност
щом пак с тебе ще ги споделя!
Тази нощ във тъмнина прозрачна...
Този град горящ с изкуствени слънца...
Тази тишина от думи страшна...
Тези чувства с неподкупена цена...
Този миг и тази късна среща...
Този мир и тази простота...
Има смисъл да живея цяла вечност
щом пак с тебе ще ги споделя!
* * *
Омръзна ми от фалшивия ти поглед,
във който уж искрици на любов пламтят.
Омръзна ми от твоя нереално-звезден полет,
омръзна ми от устните ти,които лъжа след лъжа ми шептят.
Уморена съм!От обич,ласки и откраднати целувки.
Мислиш ли че има смисъл да продължим?
Прости!Но ме боли от твоите преструвки
и може би добре е да се разделим.
* * *
Как да събера само най-изкрящите звезди и да ти изплета от тях венец?
Как да откъсна най-красивото цвете и да ти го подаря с целувка?
Как да събера само най-нежните стихове и да ти ги зашептя тихо?
Как да накарам щурците да изпеят най-хубавата си песен за теб?
Как да накарам слънцето да ти се усмихне и да те сгрее с най-топлите си лъчи?
Как да направя така, че съдбата да ни отреди да сме заедно завинаги?
Как да накарам времето да спре, когато ми подаряваш най-нежните си ласки?
Може би за всичко има начин, но просто ти не си заслужил!
* * *
Мастилено-плюшена вечер
в прегръдка плюшена ме взема.
Аз никого не искам вече!
Освен...Това е друга тема!
Не искам спомени от плюш.
Аз не обичам и не страдам!
В мъглата образа на мъж...
И прашна плюшена досада.
* * *
Кажи ми! Кажи ми само помниш ли онези сладки думи,
със които караше ме много често да полудявям,
да градя въздушни кули и мечти?
Помниш ли как моят глас ти шепнеше много тихо
във някой късен нощен час? Как телата ни се сливаха,
зажадняли за нежност и страст?
Помниш ли очите ми, с които бавно те поглъщах и изпивах?
И телата... и телата ни дето тъй безумно се сливаха?
Помниш ли как сгушени заспивахме
и се събуждахме със целувка и мисъл щастлива?
Помниш ли? Помниш ли мене - и покорна, и сладка, и дива...
Помниш ли? Кажи ми, помниш ли? Недей мълчи!
Може би сега си с друга надалече...
Помниш ли? Забравил си, нали?!
* * *
Днес ще съм красива!
Ще си облеча днес рокля от червени изумруди!
Ще си сложа на лицето изражение щастливо.
Ще съм с тебе цяла вечер.Няма други!
Днес ще съм прекрасна!
Ще разпусна свободно косите си по раменете.
И сладка,и нежна и страстна...
Ще се моля да ме вземеш в ръцете си.
Днес ще съм фалшива!
Ще си покрия лицето със натрапчив грим.
А твоят поглед щастлив ще ме опива.
Луната ще се къпе във отровен дим.
Днес ще съм наивна!
Ще поискам слънцето,звездите и луната в краката си.
Ще бъда красива,подвластна и силна.
Ще вярвам до болка в мечтата си!
Днес ще съм каквато пожелаеш.
Но не искам тъй вечно да оставам!
Или искаш да си бъда истинска?
Искаш ли да съм такава?
* * *
Обичам нощем бурята да ми говори,
да блъска по прозорците дъжда,
от сън очи във мрака да отворя
и дълго да мълча до сутринтта.
Обичам през деня да си бълнувам будна,
понякога да пея блус наум,
да се затичам ако пътят ми е труден,
а трябва да вървя зад бял бастун.
Обичам някой да се смее заедно с мене,
да гледам бръчките по нечии черти,
и сухите ръце,и синкавите вени
да стигат до мечтите ми почти.
Обичам вечер да крада по малко радост,
за малко да оставям съвестта,
и само аз да зная колко сладко
се стича времето в дланта.
И после пак нощта-с кошмари,дъжд и буря,
а в мрака-оживелите лица.
Обичам ги по-глупаво от всичко друго.
Аз май обичам все така!
* * *
Утре призори ще тръгна,
ще ме чакаш ти на гарата пак.
След десет часа уморена ще пристигна
със някой късен нощен влак.
Ще сляза и ще те прегърна,
мойте пръсти в твойте ще вплета.
Радваш ли се че ще се завърна?
Ще ти донеса отново любовта.
Щастливи и прегърнати ще тръгнем
към някое претъпкано кафе.
Ще седнем вънка за да гледаме площада,
звездите и среднощното небе.
Към два след полунощ ще се запътим
към паркът в края на града,
ще седнем на нашата пейка
и ще стоим прегърнати до сутринтта.
И после пак към гарата ще тръгнем,
аз ще си купя от последното гише билет.
Ти не тъгувай! Скоро ще се върна...
Обичам те... Обичам те!
* * *
Искаш да пея. Не умея. Съвсем не умея. И не искам да плача. Май не е удачно. Мога само душата ти в длани да взема. Да я стопля за кратко. Отказвам да съм ти бреме. Ще ти я върна излъскана- чиста си я вземи. После си я продай на безценица. Важното е да спечелиш пари. Дай я на фарисеите, изтъргувай две три мечти… дрънкат в джоба ти сребърниците- оправдай се със черните дни. По-добре ли си? Май не си. Не,не си…
* * *
Така ми е писнало от думи без съдържание. Празни, като глухарчета, нарисувани на гърба на съзнанието. Няма да те обичам. и ти недей- щом любовта те уморява. Изплъзни се обаче изкусно- не позволявай да оставям остатъци от себе си във мислите ти. Без чувства. Омразата също е някакво чувство... Мрази ме ако ти стиска- по- добре е от това да те давят в безразличие очите ми , слепи до поискване. Така ми е писнало…
* * *
Червило по ризата. Имаш бяла яка. Рисувам те мислено.А не искам така. Ще ти допия уискито.Щях да пия кафе. Ще те имам насън.Не съвсем.Не съвсем.. Ще ти измислям все по-нови черти. Ще добавя усмивка.Я ,не ми се мръщи. Ще си сън и реалност.Даже може би блян. Ти си всичко ,което сама ще създам. Ще си моя измислица.Хлапашка мечта. Ще си адски чувствителен. И с очила. Стига си се опъвал.И не бягай встрани. Аз си тръгвам, красавецо.А ти остани.
* * *
"Когато умираш-летиш!"-прошепна ми лудо. "И не се страхувай да спиш. Смъртта е заблуда... Тя е малко начало на рая, нали знаеш че ще сме заедно и там?!" И аз ти кимнах "Зная,зная..., обаче друго май не знам: "Дали ще ме обичаш до тогава?"- отворих широко,страхливо очи. "Ти цялата ми обич заслужаваш!"- целуна моите сълзи. "Не се страхувай от нищо, ръката ми силно хвани. Сега заспивай.Обичам те... А утре ще се преродим."
* * *
Опитай се да ме забравиш - отричай ме, крещи, плачи. Неможеш, а? На всяка крачка те гледам с ледени очи. Опитай се да ме убиеш и в миг ще паднеш мъртъв ти - не ще ме никога надвиеш щом с огън, огъня гасиш. Опитай! Хайде - ти си силен - градиш, рушиш свой собствен свят.Вървиш уж все напред, но в миг се спираш и с ужас осъзнаваш, че те следвам и аз. После казваш, че аз съм виновна - уви. Не е вярно но няма да споря. Щом поискам - познай! - ще изчезнеш и ти. Ще остане я снимка, я спомен. Но не съм го направила - дишаш, нали? Не разбираш ли, не осъзнаваш ли вече? Аз живея с теб и в теб, разбери - по една малка смърт във всяко човече....
* * *
В пръстите ти пръсти ще вплета и себе си в теб ще търся, ще диря в устните ти вечността и ще се моля в мен да я потърсиш. Ще впия в устните ти устни и вяра в теб не ще подиря, ще спусна клепки над очите пусти и ще поискам в душата ми да свириш. В диханието ти дъх ще заплета и ще поискам всичката ти сила, ще сложа във ръцете ти нощта и в нея аз ще съм се свила...

[SlyN4o`f]

Наистина има някои много стойностни сред стихчетата! =D> Ако може ще ми дадеш ли link КЪМ ТАЗИ СТРАНИЧКА?