дъртата мръсница любовта

[SickBoy]

оценявайте деца....

Ей така си крачат хората по тая земя, изгубени в стадото и търсейки смисъла. Люти, освирепели, най-често тъжни и напълнели, те си блъскат главите какво да правят с тоя живот и пътуват много, а не стигат доникъде. Търсят се, търсят се като буболечки в безумна купчина остатъци от чужди вечери, ровят се като глупави птици, за да изровят червея на съмнението, въртят се като въртоглави кучета да хапят опашките си, а на децата си после разказват колко път са изминали в този живот. Глупаво, глупаво и некадърно, като лошо изпята песен минават животите и стигат до менгемето на въпроса "какво ми се случи, че се чувствам толкова нещастен, ненужен и сякаш изпуснал всички влакове, на които уж се возих през цялото време?".
Това се случва на хората - и не само когато са стари. Стоят си те в тъмното и се заблуждават. Броят случки, срещи, приятели, като с единствен зъб в беззъба уста се опитват да сдъвчат граховото зърно на смисъла и като не могат, се усмихват болезнено и сумтят. Не се чуват много добре хората и затова си крещят, надвикват се, проверяват дали са живи - и те, и другите покрай тях. Обикновено крещят нещо за смисъла, за живота нещо все надигат вой или за бъдещето. Смисълът, викат те, е някой някого да обича, поне един-двама да те обичат, та любовта, най-важната на света, да я бъде. Любовта, най-важната, хубавата, истинската, тя да е жива и ние покрай нея. Тя е началото и краят, викат си хората и дискретно попипват душевните си хернии, защото душата им от любов ли, от що ли, отдавна се е изсипала в коремите им и им пречи да ходят надалеч, пък да пътуват съвсем не става. Любовта е голяма работа, ей, подвикват си хората, плашат декоративните катерици и карат телевизорите си да плачат и те за любовта. Обърни се наляво, гледай назад, слушай или просто вдигни ръце да поопипаш вятъра - все любовта се носи из въздуха като влага, като хубав надпис на латиница, който не разбираш добре, като магазин за козметика, където винаги мирише на хубаво, щото магазините за козметика за това са направени. Любовта е голяма работа: точи се от радиото, разказана е във вестника, живее на горния етаж и чуваш как крещи, после чуваш как престава да крещи и си викаш, опа-а, свърши любовта, това е.

Курва е тя, любовта, всъщност. Кучка и курва е - нетрайна, размирисва се, разпарчетосва се, разбридва се като тъкано от лека жена платно. Всички, дето са изпаднали в любов, вият като малки кучета със счупен гръбнак, но не си признават, че любовта е курва. Не-е, как така - любовта е дето пише по книгите, ние сме просто изключение, я колко щастливи хора има в любовта. Само пусни киното да върви - виж колко щастливи хора. Ама как бе, любовта е описана от насраните поети като най-чудесното нещо, щото насраните поети никога не са опитвали и грамче от нея, само са чували женски смях отдалече и си мислят, че това е онова, от което не могат да спят. Не си признават хората, продължават да благославят любовта, склонни са да си отрежат главата, да я сварят и да я изядат със сол, но да не си признаят, че любовта им изяжда главата. Всеки ден, всяка нощ любовта гризе главите на хората - когато не могат да спят и когато мислят с имена вместо с ума си. И когато правят планове, а в тези планове все някой умира. О, не - най-често умират плановете. Не се сещаме да се попитаме: познаваме ли някой, когото любовта да е направила адски, ама адски щастлив? Кого е направила тази мръсница богат? Или весел? Или доволен? Колко дълго е била хубава, колко е продължила, жестока и късогледа, колко сърдечни мускули са помпали развълнувано кръв, колко черни дроба са се подули, колко смърт има в нея и колко малко живеене? Никога не е повече от две седмици - после е смърт. Опитай се да я продължиш - декорите сякаш са паднали и като че ли играеш сам. Като че празнуваш друг празник, докато другите са окачили тикви по вратите си. Защото техният празник е Халоуийн, а твоят - просто едно неприятно пиянство.

[SickBoy]

Някой да има намерение да напише нещо,некъв коментар,ала-бала..!?

[TheMaggie]

Някой да има намерение да напише нещо,некъв коментар,ала-бала..!?

Да,аз ще дам мнението си.Не ми харесва това,че обиждаш любовта,но иначе...хм...Става.

[meri88]

Някой да има намерение да напише нещо,некъв коментар,ала-бала..!?

Да,аз ще дам мнението си.Не ми харесва това,че обиждаш любовта,но иначе...хм...Става.

saglasna sam s teb

[Swann]

...........

Да, харесва ми. Може би щеше да е по-добро (според мен),ако не само критикуваше "заблудените", а беше изказал и своето мнение и това какво причинява любовта, щеше да е вложено повече чувство, повече от теб! Ии за поетите съм съгласна много загрозяващ епитет, смени го!

[kimi_raikonen]

Знаеш ли и аз мога да ти кажа че не струва и да ти кажа че го критикувам правилно.Но няма да го направя.Щото никога не бих казал на черното бяло.Никога не мога да кажа на нещо хубаво че е отвратително.Хубавичко ти е.

[Tempestjuji]

Прекрасно е ..... Няма да коментирам..Няма смисъл..ПРЕКРАСНО Е !

[zoben_pitbul]

Емпфх...Кво ли да кажа...Написано е добре-поне на мен начина на писане ми допада,НО самата идея на написаното е ТОЧНО ОБРАТНОТО на моите убеждения Просто защото разбрах какво значи истинска любов и какво значи да обичаш и да си обичан.Не мога да твърдя,че любовта е кучка и курва при положение,че именно тя ме направи толкова щастлив колкото съм в момента.И това не е 2 седмици,а почти 9 месеца Всъщност и двамата нямаме основание да смятаме,че ще се разделим някога,а и трябва ли това задължително и винаги да се случва?НЕ,аз вярвам в любовта от дъното на душата си-всъщност вярвам в 2 неща-именно любовта и Бог.На някой ще му се стори,че вярвам в стандартни неща,които вече не са "модерни" и актуални,но такъв съм си и никога няма да повярвам,че любовта е лъжа-изпитвам я и това за мен е достатъчно доказателство,че съществува.

[SlAdKy_KoTi]

Мога да кажа само две неща !
1. Това което си написал е СТРАХОТНО!!!
2. Имаш талант да пишеш!!!
Това което прочетох ме шашна Написано е страхотно!
Сериозно ти казвам тва беше едно от най-хубавите неща които съм чела и ти казвам едно голямо БРАВО!!! =D> =D>

[UnaBletoLoVeU]

Харесва ми първата част(до "Любовта е голяма работа: точи се от радиото, разказана е във вестника, живее на горния етаж и чуваш как крещи, после чуваш как престава да крещи и си викаш, опа-а, свърши любовта, това е. "). Добре написано е и е изключително интересно.

А за това:

Не се сещаме да се попитаме: познаваме ли някой, когото любовта да е направила адски, ама адски щастлив? Кого е направила тази мръсница богат? Или весел? Или доволен?

Да, познавам такъв човек. Това е баба ми. Дядо ми е починал преди повече от 20 години, а баба ми всеки ден плаче за него...все още. Оженили са се едва няколко месеца след запознанството си, защото са се чувствали сигурни и добре. Не са се карали за нищо. Под "караница" не включвам и малките разправии за дреболии. Въпреки това, обаче, баща ми разказва, че не помни нито баба, нито дядо да са повдигали тон един на друг. Ето тази тяхна любов ме кара да вярвам и да се надявам. Ето тази тяхна любов ме кара да намирам смисъл в живота си, а именно да намеря и аз този човек...Ето тази тяхна любов роди в мен идеята, че за да се родиш ти печелиш от лотарията на живота..после разделят душата на две и я слагат в момиче и момче...намериш ли твоята половинка ще намериш и любовта. Вярвам!