Понякога просто седя и си мисля за теб. Не нещо конкретно,
не сещо специално... а просто за теб. Какво като си специален за
мен, това не значи, че е мислите ми за теб трябва да са такива...
и къде изобщо намерих това чувство... тази любов, тази
привързаност и нужда от теб. Та ти си човек с проблеми, също
като мен. Но една сила, една искричка само, те направи
вълшебен в очите ми. Едно докосване, една прегръдка или просто
жест лекуват в мен болките и скърбите. Усмивката ти заличава
всяка следа от самота във мен и всяка диря от празнота.
Ръцете ми треперят щом се протегнат към теб... нужда, желание,
дяволски силна обич ме притеглят към твоята същност... И ми се
струваш нереален... ангел - чист и нежен, който раздава само
лекове за раните на страдащите...
А не виждам как и ти протягаш ръце, как и ти се молиш за нечия
помощ... за моята помощ, потъващ в калта на живота... Също като
мен...