Подходяща диета за всяка Надежда!

[naMy4Ho_KoTe]

От днес Надеждата е на диета, стига съм я хранила с боклуци. Сдухан Художник за закуска, надут Музикант за обяд (и то какъв обяд беше!) и проклет Наркоман за вечеря. Признавам, послъгах - имаше и междинни хапвания.. Но те не са важни, въпреки, че допринесоха за тежкото ми състояние. Мислех погрешно.. признавам.. Мислех, че пътят към сърцето минава през утробата.. Нали децата оттам се раждат? Нали децата са самото олицетворение на Любовта?

Поех си дъх дълбоко.
- Няма да боли, ще бъда нежен..
Храс. Заболя. Дълба ме, дълба ме.. Стигна до някъде и спря. Помисли, че е сърцето ми. Но докосна само черния ми дроб.. И ме остави без чест, с болката и цирозата. Забравих, поне се опитах.
- Толкова те обичам, прекрасна..
Беше различно и в същото време еднакво. Същият път, но обърнат наобратно. Дълба ме, дълба ме.. Стигна до някъде и спря. Помисли, че е сърцето ми. Но докосна само глътката ми.. И ме остави без глас, с унижението и кръвоизлива. Забравих, поне се опитах.
- Ей, че хубавооо..
Храс. Дълба ме, дълба ме.. Стигна до някъде и спря. Помисли, че е сърцето ми. Но докосна само белия ми дроб.. И ме остави без дъх, с безпомощността и рака. Забравих, поне се опитах.

И останах аз, развалината. Порутената къща, що трябваше да се изпълни с детски смях, но обградиха с присмех. И все пак.. Остана ми едно сърце.. Едно, но голямо. Поне него никой не ми го взе. Никой не го и поиска. И пълни очите ми пак със сълзи.. И в гърлото ми тежък стон навря.. В дробовете ми вдъхна сила. И се откърти като заразна храчка един вик за помощ.. Но детски..
------------------------------------------------------------
Ето ви и едно кратко стихче (ако ви харесат, ще сложа още неща)

Празно

Листовете празни
редят се пред размътени
очи, пълни с добрина, болка и сълзи
идеите разни
дълбоко в болката скътани,
де и слънчев лъч не ще да пропълзи.

[Ice_Kiss]

Браво,много са хубавки

Стихчето много ми хареса ,но върху съчинението има какво да се работи иначе е добро =D>

[SlyN4o`f]

Гост Пуснато на: Чет Авг 10, 2006 11:47 am Заглавие:

--------------------------------------------------------------------------------

Стихчето много ми хареса ,но върху съчинението има какво да се работи иначе е добро


туи бях аз

[navits]

хубави са и двете =D>

[naMy4Ho_KoTe]

Прозата е вдъхновена от реалния живот.. Не че съм се разболяла от рак или цироза.. Всичко е истина, макар драматизирано..

Цигара

Огъня, скътан сред стъклени пръсти
с дъх на пролетна сълза съхраних
Погълнах всичките хапове пъстри,
обич и надежда на кристали изпих,

И с дъх на канцелария и книги тежки
от прозорче на прозорче аз се лутам
търся сродна душа отвъд стъклата жежки,
но намирам само пламтяща омраза.

Болка и мъка върху вени сухи изливам,
Самотата си споделям със листове празни.
Душата си под маска чевръсто скривам -
с лице изпепелено от погледи омразни.

Връхчето на устните - белязано с тъга,
Цигарата засмуквам с усмивка нервна,
а във вената издута вкарвам втората игла..
Без мисли употребявам и дозата резервна...
(не е редактирано)
---------------------------------------------------------
Ето нещо по-весело


Глухарче

Тревистозеленото платно
на немия и сляп художник,
опръскано с цветя влакно,
дело на невеж безбожник.

Подава се малко, тъй страхливо,
там насред високомерни шарки,
жълтото петънце срамежливо -
глухарче със краски диви,жарки.

Южняка смелост му вдъхна -
разгъна листенца без срам,
със лъвска смелост разцъфна
и слънце второ грейна там.

Вечерта в приказно бяло засия -
малка, но тъй ярка звездица
със северняка леден то полетя
зарея се - същинска птица.

Сто слънца след тихата нощ изгряха,
с мечти дариха утрин нежна
огнените си лъчи за миг сляха
превърнаха се в сноп надежда.
[/b]

[gvhhi]

i az sprqx da se tup4a sus bokluci i ot nqkolko dni po4nax dieta ve4e. =D>