Разбира се , че ме е страх.Всеки го е .. въпроса е , че "не ви е опрело до гъзо".
Въпросът за смъртта , както и още доста подобни необясними въпроси , ми се въртат в главата всеки ден .. докато не реша , че няма смисъл да мисля за това . Няма смисъл да губя време от живота в мисъл за това , което ще се случи после .. По -важно е да го изживея - сега. Пука ми дали ще умра , но не мисля , че трябва да се затормозявам постоянно по тоз въпрос . Както и още доста , между впрочем .
И все пак някой преди мен го каза .. Страх ме е от това , че живея .. от друга страна .. толкова незначителен , дали ще оставя диря след себе си или ще съм просто поредния нормален човечец..за когото никой никога не е чувал? Определено не ми се иска.
Както и да е.