Миличка, съжалявам! Предполагам, че ти е много гадно. И аз не знам какво точно да те посъветвам. Правилно си продължила да живееш. Няма смисъл да си съсипваш целия живот, заради него. И все пак явно не си успяла напълно. Ако той ти е бил първата любов може и да е невъзможно да го забравиш напълно. Май няма какво друго да направиш, освем вечер да си плачкаш, за да ти олекне. Ще видиш, че постепенно болката ще намалее и в един момент ще изчезне. Е може би не напълно, но поне няма да е такава пронизваща болка. И няма да плачеш, когато си спомниш за него, а ще се усмихваш при мисълта за хубавите мигове, които сте имали заедно. Дано мъката ти премине по-скоро и успех!