Седя пред РСто, слушам депресираща музика и си мисля неща, които през седмицата не съм могъл да си ги обясна. Понякога замисляли сте се, че всичко което човек прави, го прави за себе си. Сега всеки ще каже "е тоя къв е че чак сега се осъзнава, нали на всеки трябва да му е добре и т.н.". От началото на учебната година нещата при мен не вървят добре и се опитвам да открия обяснение за всичко, за да не си повтарям грешките. Лятото беше повече от 6, но сега все едно всичко се обърна на 180 градуса. Нито в любовта върви, нито даскалото както трябва, нито нещата с родителите ми..само с приятелите ми и то сега се скарах с единия заради прекаленото МУ самочувствие и мнението му за него е много високо..както и да е. Та имаше една поговорка ' След висчко добро идва лошо, след лошото идва пак доброто '. Опитвам се да направя всичко възможно, че да се измъкна от това положение, но не мога и не мога да открия къде греша..Трябва да се науча да бъда непокуст до известна степен, защото някой път съжалявам за някой неща, които съм казал, а те са били точно така. Опитах се да го напиша с нормален тон, просто съм мн изнервен и не исках да си го изкарвам на вас.

Исках просто да споделя..