.
Отговор в тема
Резултати от 1 до 8 от общо 8
  1. #1

    Кръг от сноп класове

    Кръг от сноп класове

    Кръвта, с пръстите разперени
    Се впива във плътта
    Обратно към съзнанието.
    И знам, всичко е преднамерено
    Всичко е Смъртта.

    Пръстите взимат нож
    И кръвта над ръба се смее.
    А вън е мъртвило-нощ
    Само под двеста слънца
    Луна озъбена с блясък грее.

    Ножът взима си сърце
    И в съсък го изяжда.
    Луд говори без лице
    И кога луна се скрие
    Съзнанието тихичко разяжда.

    В цикъл безкраен
    От вечност лаконична
    Индивидът е нетраен.
    Драмата е мъртва, да,
    Но не по-малко лична.
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  2. #2
    Ъм... сигурен ли си , че ти ги пишеш тия
    Много е хубаво keep workin'

  3. #3
    добър си! ама аз съм по- добра
    Яжте моркови, да сте здрави!

  4. #4
    ^^ Емиии...свиваме оттук-оттам лозови сърми..


    ^ Всяко нещо, свързано с морков, е по-велико от другите!
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  5. #5
    Супер фен Аватара на Dumb
    Регистриран на
    Feb 2008
    Мнения
    2 324
    Харесва ми! Толква грабващо си писал, че четейки стихотворението ти , изграждам една картина на всичко това

  6. #6
    ейй не се дразни!
    шегувам се
    ето го моето дай си мнението.

    Препускам бледа през живота.
    Влак без релси, лутане без край!
    Тъжната страна на хората
    да опозная не посмях!

    Гъстата мъгла изсмуква
    надеждата за пролетния ден,
    небето сиво се разпука
    разплакано крещи над мен!

    Последен залък, глътка втора
    очите черни от тъга,
    Искра припламва и угасва
    в безкрайната безчувствена тъма.

    Отворила прозореца старинен,
    притихнала разплакана стоях
    аз гледах корабите сиви
    разпръскващи кристален прах.

    Белязани души се скитат,
    затворническа песен пак дочух,
    Осъдения тихо тананика
    предчувстваш бъдещата смърт.

    Денята залязва, идва страх
    дали ще се събудя утре?
    Нима ти вече си избрал
    че трябва да настъпи вечност?!

    Единствено желание аз имам
    мойте бледосинкави очи,
    да зърнат твойте запоследно,
    аз моя поглед да ти подаря.

    Лежиш в леглото си объркан,
    плах,самотен и студен
    до тебе пак е мойта снимка,
    смъртта избра си първо мен!

    За тебе време много има,
    но няма вчера или днес
    бъди щастлив със нея,
    но нивга не забравяй мен!
    Яжте моркови, да сте здрави!

  7. #7
    Бля, как ще се дразня бе човек, защо си помисли :Д
    Мен за да ме раздразниш що неща трябва да правиш...

    Твоето е добро, но на места прекалено рязко идва липсата на рима и това не ми харесва. Иначе използваш любими мои рими/мотиви от време на време :Р

    Пусни си го в отделна тема, хем повече хора ще му обърнат повече внимание :Р
    "И знам, че през каквото и да те накара да преминеш, каквото и да ти донесе съдбата, ще се справиш. Защото си личност. Защото духът ти е най-силният, въпреки и някога печален, който някога съм усещала."

  8. #8
    Голям фен Аватара на SkyEatsAirplane
    Регистриран на
    Sep 2008
    Град
    Dreamland
    Мнения
    574
    Браво, харесва ми стила ти
    (#) ...thats a cookie...

Правила за публикуване

  • Вие не можете да публикувате теми
  • Вие не можете да отговаряте в теми
  • Вие не можете да прикачвате файлове
  • Вие не можете да редактирате мненията си