Седя и си се питам не сме ли по щастливи без любов, не говоря да сме сами а да не обичаме никой, да не ни пука за никой, не са ли най щатливи тези хора ? Наистина гледам хората които ей така си имат някой не ги ебе мноо за него и са мноо щастливи доката гледам др които си имат някой страдат за него и не са щастливи извода не е ли че само в редките случей на СПОДЕЛЕНА ЛЮБОВ (мн трудна работа) любовта ни донася щастие ? В повече случай всеки страда от тази любов за да е задьржиш оставяш себе си назаден план... що се си мисля че без любов се живее по добре ? Знам че ще почнете че не е така просто кажете дали сте се чуствали така и аз нз ... Преди да се влюба и не ме ебеше за никой живота ми светеше когато си бях с мишока пак ми светеше .. само споделената любов ли носи щастие ?