Аз лично на 13 се влюбих за 1 път!Просто бях малко дете и вместо да си играя с децата хукнах по един батко!Ние с него ходихме 1 година, обстоятелствата ни разделиха, 9 месеца по-късно пак се събрахме, но пак ни разделиха обстоятелствата!Аз що сълзи изплаках и какво ли не се случи след като скъса тои с мен(1-я път)!Щях да умра, болката беше непоносима, но в един ден, в който вече бях на края на силите си имаше 2 начина за изход да умра или да заживея 2 живот!И аз избрах трудното - да живеЯ!Тъкмо преживях всичко и той пак се появи!Събрахме се!Раздели се пак той с мен, но от 1 страна го разбирам, а от друга ме е яд , че е толкова голям ,а е детенце още на акъл!Нито плаках, нито се вайках след последната раздяла, оставих мъката си на произвола на съдбата и сега приятелите и родителите ми са всичко за мен!Не ми е времето за сериозни връзки!Макар и на 15 вече мисля, че изживях онези луди детски и тинейджърски години!Надраснала съм годинките си!И сега вместо да съм кучка като повечето надути патки, съм стабилен човек, който знае какво иска и какво трябва!Това е!Любовтта и мъката ме промени, и съм щастлива!