Живота ми го отне жестоко и вече няма чащо да живея...

Не си мислете, че се подигравам с нещо или някои. Много съм объркана. Случи се така, че живота отне любовта ми. Сигурна съм, че сега той е някъде там горе и ме гледа. И ми се усмихва... С неговата красива усмивка... И с неговите дълбоки и ясни очи... Не мога. Не мога да живея така. Не мога да го забравя. Проклинам деня в който го убедих да отидем на онзи купон... Земята се върти и жовота продължава, но с една душа по-малко. Само аз ли забелязвам колко необятно малък стана светът? Само аз ли виждам, че нещо се промени. Че няма да е същото. Отиде си светлинката в живота ми. И вече всичко е сиво. Няма ги ярките цветове и всичко е сиво.... Сиво... Така сиво... Аз съм от хората които се влюбват веднаж. И повече няма да обичам. Усещам го. Живота отне едно човешко същество бързо и неусетно. А сега малко по малко... Бвано и мъчително довършва друго... което страда. Единственото което правя по-цял ден е да страдам. Цял живот ще съм облечена в черно. Сериозно не знам какво да правя. Или съм в задънена улица.... или на кръстопът. Но по-скоро съм в тунел. Тъмен и страшен и тих... И съм сама. И го няма оня лъч свтлина, за който пишат в книгите... Не знам дали ще го има. Сега виждам бъдещето си така: Ще израсна още малко. Ще си довърша образованието. Всички ще ме знаят като момичето в черно, което никоога не се усмихва, чиито топли кафеви очи някога грееха, а сега излачват студ.... Аз ще съм, тиха и кротка... и тъжна... После ще се оттегля за няколко години размисъл във нашата вила в планината. Ще живея сама и нещастна. После ще отида в манастир, където сещо няма да намеря покой за душата си. Дълги години ще се терзая и ще проклинам... После ще напусна манастира с желание да намеря смиъл в живота. Ще се озова в мръсните зъбутани краища на София, където ще търся работа. Ще се пропия и ще се превърна в окаян човек. Накрая ще умра от глад и жажда захвърлена в някоя канавка. И ще свърши живота на още едно същество. Само заради загубената любов.... През цялото това време ще виждам в сиво и ще нося черно. И ще търся светлината, кочто няма да открия. ИМА ЛИ СМИСЪЛ ДА ЖИВЕЯ БЕЗ НЕГО?!

ani,ot 4erven brqg li e napisala tova?mnogo mi prili4a na neinata istoriq.......ani,ako si ti i ako pro4ete6 tova mi pi6i tuk vav foruma i az 6te ti kaja koq sam,molq te!