Lubov, no mn kilometri

[ThePainIsReaL]

Зависи от разстоянието . Ние с приятеля ми се сме от различни (съседни) градове. Всичко е ок . Но ако ти си в Япония , той в Америка ( ) едва ли ще стане това да съхраните чувствата си живи.

[jadna_za_lubov]

Търсиш друг/а

ee....ne vinagi ako se obichat...izbqgai ot vas i idi da jiveesh pri nego :P

[aliq]

ako mn se obi4at horata moje da se polu4i ne6to mejdu tqh

[LilAngel]

Точно в момента съм в същата ситуация и аз.ОБАЧЕ не мисля да се предавам Чух много мнения от мои приятели и познати,че нямало смисъл...дрън дрън.
Ако наистина го/я обичаш ще се бориш Значи аз не мога да ти кажа какво да правиш...Ти най-добре знаеш за себе си.Ако растоянието е наистина много голямо ползвайте телефони,интернет и всякакви подобни.Вярно е ,че няма да е както това любимия човек да е до теб,но е по-добре от нищо. И наистина както казаха по-горе трябва да му/й имаш огромно доверие.В противен случай може да се разделите заради някое недоразумение породено от ревност от една от двете страни.
...Незнам какво друго да ти кажа освен... УСПЕХ!!!Стискам палци!

и при мен в началото мн хора ми казваха, че нищо не се получава, но не е така! наистина доверието е най-важното и лошото е, че шанса някой да изневери е невероятно по-голям

Еми зависи от разстоянието. На мен постоянно ми се случва. Единият беше от Англия. Тогава бях лапе и мн му вярвах пък съвсем малко бях ходила с него и реших да го чакам чак зимата, ма нищо не стана. Ся сме си само приятели. Тогава мн го обвинявах, но разбрах, че наистина нямаше смисъл.
Сега пак съм така, но по-добре. От Варна съм пък приятелят ми учи в София. Лятото и изобщо всички ваканции сме неразделни. А иначе през учебното време си идва на 2 седмици по 2 дена. За мен така е добре, защото и без това съм много заета и не мога да намеря мн време за него. Това ще е втората ми година така. От една страна е романтично...с нетърпение очакваме да мине времето и да се видим, а като се видим цял ден фърчат сърця около нас. Но и доста нерви хабя...ма то си е от мойта си психика. Много държа на него и бих продължила така каквото и да ми коства. Все пак след известно време се очаква да сме вече постоянно заедно
Така, че спокойно мисли. Ако мислиш, че ще успееш да издържиш, пробвай пък квото стане. Ама вие на кво разстояние сте?

[emociika:)]

Еми зависи от разстоянието. На мен постоянно ми се случва. Единият беше от Англия. Тогава бях лапе и мн му вярвах пък съвсем малко бях ходила с него и реших да го чакам чак зимата, ма нищо не стана. Ся сме си само приятели. Тогава мн го обвинявах, но разбрах, че наистина нямаше смисъл.
Сега пак съм така, но по-добре. От Варна съм пък приятелят ми учи в София. Лятото и изобщо всички ваканции сме неразделни. А иначе през учебното време си идва на 2 седмици по 2 дена. За мен така е добре, защото и без това съм много заета и не мога да намеря мн време за него. Това ще е втората ми година така. От една страна е романтично...с нетърпение очакваме да мине времето и да се видим, а като се видим цял ден фърчат сърця около нас. Но и доста нерви хабя...ма то си е от мойта си психика. Много държа на него и бих продължила така каквото и да ми коства. Все пак след известно време се очаква да сме вече постоянно заедно
Така, че спокойно мисли. Ако мислиш, че ще успееш да издържиш, пробвай пък квото стане. Ама вие на кво разстояние сте?

Тва бях аз