Еми зависи от разстоянието. На мен постоянно ми се случва. Единият беше от Англия. Тогава бях лапе и мн му вярвах пък съвсем малко бях ходила с него и реших да го чакам чак зимата, ма нищо не стана. Ся сме си само приятели. Тогава мн го обвинявах, но разбрах, че наистина нямаше смисъл.
Сега пак съм така, но по-добре. От Варна съм пък приятелят ми учи в София. Лятото и изобщо всички ваканции сме неразделни. А иначе през учебното време си идва на 2 седмици по 2 дена. За мен така е добре, защото и без това съм много заета и не мога да намеря мн време за него. Това ще е втората ми година така. От една страна е романтично...с нетърпение очакваме да мине времето и да се видим, а като се видим цял ден фърчат сърця около нас. Но и доста нерви хабя...ма то си е от мойта си психика. Много държа на него и бих продължила така каквото и да ми коства. Все пак след известно време се очаква да сме вече постоянно заедно
Така, че спокойно мисли. Ако мислиш, че ще успееш да издържиш, пробвай пък квото стане. Ама вие на кво разстояние сте?