Значи ситуацията е следната ходя си с приятели си от 1 и 5-6 месеца.. Прекасвали сме един пат за по 3 дена, един пьт за 1 месец и преди една седмица трьгнахме но скьсахме щот нишо не стана тоез той истина кьм мен а дойде с думите мисля че още те обичам.. и трьгна с друга но тя го отрязе и той трьгна кьм мен.. Та сега сме уж заедно но той ми говори за няква несериозна врьзка а аз сьм луда по него обичам го много когато не сьм с него умирам от болка само мисльта че сме заедно сгрява душата ми и мога да ям и дишам! Казва че по добре да сме само приятели но не му и пречи да ходим.. Та да ви питам мое и да не сте ме разбрали добре но да сьм с него или ако остана само ще страдам не е ли по добре да се отдрьпна и да тьрся другаде щастие, умирам за него - изживях всички раздели много трудно и в сьлзи последната беше по лека но може би щото в мен имаше надежда кажете ми. Аз си знам най добре но сьвет от вас няма да ми е излишен ?