MauMyHkaTa мале ти си злато! Думите ти ми подействаха много странно, обаче ми стана хубаво, че и други хора са като мен, че си се сблъсквала със същите (или подобни) проблеми и от личен опит можеш да ми кажеш как да постъпя! Наистина ми е адски трудно в някои моменти.. Но въпреки всичко наистина осъзнах, че го обичам, пък и разговорите помогнаха значително! Вече поне му е ясно защо му се сърдя или цупя в някои моменти и каза, че е трябвало по-рано да му споделя какво ме тревожи, за да не се стига чак до тук.. Определено мисля, че се разбрахме и засега всичко е ОК! Да видим как ще е занапред.. Пък и като се замислих върху това, което каза.. Наистина след като е с мен 8 месеца няма начин да не ме обича.. какво прави тогава толкова време?! Просто не трябва да изисквам прекалено много от него.. той прави всичко, което сметне за добре и което е по силите му.. не мога да го виня! Всеки си има недостатъци и ако искам да съм с него трябва да го приема такъв, какъвто е!
П.П. Това едва ли интересуваше някого, обаче като го написах и сама се убедих, че е така и ми олекна.. сега съм по-спокойна наистина и вече не толкова объркана.. Съжалявам, ако съм ви отегчила.. Това е за доброто на една връзка! Благодаря на всички!