Confused_Girl, ето виждаш ли каква е силата на един разговор?! За това ставаше въпрос! Просто няма от какво да те е страх в такива моменти,дори напротив - по-добре да поговориш с него! Но както виждам ти вече си го направила и много се радвам за това, както и за факта че успях да ти помогна. Ето-дори той ти е казал че е трябвало да споделиш с него по-рано. Така че ако отново има нещо и той не го забележи сам, няма как той да разбере ако ти не му кажеш! Нали?! Другото което искам да ти кажа е, че не е нужно постоянно да ти прави комплименти, непрекъснато да ходи след теб и да те пита "Миличко(или както там си викате), искаш ли това или онова...Така добре ли ти е... " и т.н. Не! Това дори би дразнило,повярвай ми! Вие имате 3 години разлика, аз с моя приятел-почти 4 и предполагам какви са ви взаимоотношенията, при това имаме прилика във връзките както вече ти казах Той е вече голям! Не е като момчетата на нашата възраст-да се държат лигаво, са мислят само как да се отварят пред момичетата или и аз не знам какво още. Нека ако някой такъв чете това да не ми се сърди изобщо-не важи за всекиго! Но всички знаем че по принцип момчетата си съзряват малко по-бавно в сравнение с момичетата и образно казано "акълът им идва маалко по-кънсичко"! Затова ти казвам че като малко по-голям, той е и по-разумен и не обръща чак толкова голямо внимание на малките детайли, за които ти спомена-как си се облякла и други. Тоест не че не им обръща внимание,а просто той знае че ти си си неговото сладко момиченце,ок? Той си те е харесал такава, затова сега е с теб и те обича именно такава каквато си! Моят приятел от началото(ходехме вече няколко месеца може би година ) ми казваше че съм наивна и ако това не се промени едва ли не ще скъсаме-абе не знам, нешо от този сорт беше! И въпреки всичко аз не мисля че съм се променила много в това отношение, а ето-още сме заедно! Друг пример: когато ме ядоса страшно за нещо-например минали са няколко дни откакто не сме се виждали, на мен започва да ми липсва ужасно, виждаме се в чатовете и само си лафим, а той и думичка не споменава за излзиане! Все едно не му пука! И аз имам един навик, който нарочно го правя понякога-оставям нешата така, за да се стресне и да се усети сам, че нещо ми има и искам да поеме инициативата. Ето в такъв случай ме дразни! Друг път да речем когато стане дума за някое момиче и вземе да прекалява-също! И така постепенно ми се насъбира много, не мога да издържа и започвам да плача! Просто аз съм си такава! Обичам да плача-признавам си го! И точно тогава изведнъж забравям всичко и отново знам че си го обичам точно защото е той и игнорирам лошите мисли в главата си! Не знам, може и самата аз да преувеличавам мислежки си за тези неща, но пък и аз съм човек! И така де Отново по много дълъг начин ти дадох примери за това как точно става така че колкото и да ти е мъчно за нещата които един човек ти прчинява, ти впак оставаш при него,въпреки всичко! Ако това изобщо има значение за теб - по подобен начин съм извървяла целия път с приятеля ми дотук и скоро ще станат 3 години откакто сме заедно! Обожавам този човек-той ме е научил на толкова неща през всичкото това време! Затова,скъпа-понякога като ти стане тъжно и мислиш че той не ти обръща нужното внимание-помисли си за това колко го обичаш и какво сте преживели заедно и след това ако имаш нужда-просто иди и му кажи всичко онова което те тревожи! Чао и успехи!!!