Определено няма да ги възпитавам с наказания,забрани,критики и т.н.Да,ще бъда нещо като приятелка,но няма да пуша и да си пийвам с тях(аз и сега не пуша и пия,камо ли после с децата ми).Ако решат да го правят,добре.Това ще е техен избор за техния живот.Аз няма да ги предпазвам от собствените им грешки,иначе те няма как да се научат да живеят самостоятелно.Ще ги оставям да изпитат последиците от собствените си избори,но винаги ще бъда на разположение,ако искат да споделят някой проблем,който ги мъчи и ще ги окуражавам сами да намерят разрешение на проблема.Долу-горе така виждам възпитанието на тийнейджъри(които после няма да се превърнат в бунтари заради наказанията и вечерния час).Не бих искала да си хабят силите,за да се бунтуват срещу някое наказание или да измислят лъжи,за да ги пускам на купони и т.н.Предпочитам да изразходват енергията си в по-полезни занимания(например някой спорт).Така или иначе ако един тийнейджър иска да отиде някъде,той отива,независимо дали е наказан или не.Поне моите деца няма да има нужда да ме лъжат.Освен това не искам да се превърнат в изцяло зависими от родителското одобрение хора.Това е гледната ми точка за възпитанието.