Голямата ми любов?!Любовта на живота ми?!Не знам...никога не съм го възприемала така.Сега за пръв път възникна въпросът дали с този човек се виждам и след 50 години и да си кажа,доста нереално ми изглежда А дали го обичам?Тук вече спор няма,но не съм сигурна,че съм достатъчно дорасла да кажа,че той е единствения.Но, все пак ако се разделим някой ден(да не предизвиквам съдбата де...) той със сигурност ще е оставил доста траен отпечатък в живота ми.Доста се промених от както съм с него,появи се в доста подходящ момент от живота ми....абе няма значение,но не мисля че е дошло времето, когато да мога с ръка на сърцето си да кажа,че това е любовта на моят живот